— Нима ще изядем цялото това количество! — възкликна ужасена Ориса.
— О, всичко зависи от времето, госпожо — намръщи се стюардът. — Пътниците, които се разболяват от морска болест обикновено не могат изобщо да поемат никаква храна.
Той прибра подноса с храната, която бе донесъл преди това за Нийл, и преди да излезе се обърна към нея.
— Сигурен съм, че ще прекарате приятно тази вечер.
Ориса реши да облече най-представителната си вечерна рокля. Някъде в съзнанието й изплуваха думите, че първите впечатления са най-важни и много рядко се променят.
Избраната дреха бе в чудесния син цвят, който й напомняше за мозайките в индийските храмове. Платът се оказа доста скъп и успя да се побере в ограничените пари, с които разполагаше, само защото бе парче, останало от целия топ.
Уши я сама. Избра семпъл модел, но тъй като платът бе малко, материята прилепваше плътно и подчертаваше стройната й фигура, тънката талия и нежната заобленост на гърдите.
Когато най-после бе готова да слезе в салона за хранене, тя се почувства леко възбудена и притеснена. Дали лейди Критчли щеше да одобри начина, по който се бе облякла? Нямаше ли да помисли, че дрехата й е твърде елегантна за скромното положение, което заемаше в обществото.
Ала другата възможност бе да облече червената рокля, която носеше през онази вечер на скандала с графинята, в резултат на който се намери изхвърлена на снега. По нея имаше много петна, които поради липса на време не бе успяла да почисти.
Или една зелена, която имаше от няколко години. Именно за нея бе купила малко тюл и копринени ширити, които щяха да я подновят и да скрият истинската й възраст.
На парахода бе много топло. Въпреки това Ориса преметна през ръката си шал, който имаше от майка си. Беше индийски, с втъкани в него сребърни нишки, които проблясваха при всяко нейно движение.
След като хвърли последен поглед в огледалото, тя се изправи и с малко вдървена походка от вътрешното нервно напрежение, което изпитваше, излезе от каютата и се отправи към салона за хранене. Само няколко минути преди това бе чула генералът и съпругата му да излизат от тяхната каюта.
Когато влезе в широкото помещение, разположено преди салона за хранене, тя ги видя веднага. Както и очакваше, те бяха заобиколени от много хора, по всяка вероятност със същото високо социално положение.
Ориса не знаеше какво да прави, когато генералът я забеляза.
— А-а, госпожо Лейн, ето ви и вас — обърна се към нея той. — Мисля, че е време да седнем на масата за хранене.
— Гонгът вече обяви началото на вечерята — с явен упрек в гласа добави лейди Критчли. Сигурно това бе най-деликатният начин да изрази недоволството си от Ориса и да й покаже, че е закъсняла.
След тези думи тя й обърна демонстративно гръб и както подобаваше на положението й, поведе групата около себе си към салона за хранене.
Това бе първата вечер от дългото пътуване, което предстоеше на присъстващите и те бяха в много добро настроение. Чуваше се шум от отваряне на бутилки шампанско. Отвсякъде се носеха гласове и Ориса помисли, че всички говорят твърде силно. Сякаш се страхуваха, че шумът на моторите ще попречи да бъдат чути думите им.
Бе очаквала, че генералът и съпругата му ще се хранят на отделна маса. Беше се оказало обаче, че са най-важните особи на парахода, поради което им бяха запазили почетните места на капитанската маса.
Самият капитан тази вечер нямаше да присъства на вечерята. Намираше се на мостика и контролираше маневрите по излизането в открито море. Освен неговият и още един-два стола бяха празни.
Около масата вече бяха седнали полковник Онзлоу със съпругата си, които пътуваха за Александрия, и един полковник, отправил се за Порт Саид, където щеше да се присъедини към Британския експедиционен корпус. В компанията бяха включени и две съпружески двойки на по-младши военни, пътуващи за Бомбай.
На лейди Критчли бе отредено почетното място вдясно от празния засега стол на капитана. До нея се настани съпругът й, който каза на Ориса да седне до него.
— Добре ли познавате Индия, госпожо Лейн? — избоботи генералът, опитвайки се да бъде любезен.
— Няколко години не съм била там — отговори тя предпазливо.
— В такъв случай вашият съпруг е получил назначението си неотдавна. Сигурно е заминал преди вас, за да приготви всичко, свързано с престоя ви там.
— Прав сте, сър — съгласи се с предположението му тя.
След това можа да въздъхне с облекчение, тъй като генералът започна разговор с двамата полковници, които пътуваха за Александрия и Порт Саид.
От разговора Ориса разбра, че те смятаха министър-председателя за твърде муден в изпращането на подкрепления, които да помогнат на обсадения генерал Гордън.