— На втория етаж. Ще търсите стаята на вратата на която има табелка с неговото име — отговори войникът кратко и ясно.
— Благодаря — каза Ориса, обърна се и тръгна към стълбите.
Те бяха стръмни и когато задъхана тя стигна до първата площадка между етажите, от една стая излезе някакъв човек, който се сблъска с нея и едва не я повали обратно.
Беше много висок, облечен в синя куртка с червени нашивки. Изглеждаше не само напълно изненадан, но на лицето му бе изписан израз, който при други обстоятелства тя би намерила за повече от оскърбителен.
Обзета от необяснимо смущение, Ориса се обърна и на един дъх изкачи стълбите до втория етаж. Обаче пронизващите сиви очи, изпъкващи на потъмнялото, загоряло от слънце лице на непознатия, се запечатаха дълбоко в съзнанието й. Без да се обръща, тя знаеше, че той е на площадката и я наблюдава с плашеща я студенина.
Веднага намери стаята на брат си. Почука съвсем тихо, сякаш се страхуваше, че странният мъж ще я последва.
Никой не отговори и след миг тя почука отново. Този път без да изчака отговор, натисна дръжката на вратата и я отвори. Влезе в малко, тясно коридорче, в дъното на което имаше две врати.
— Чарлз! — едва успя да прошепне тя през треперещите си устни.
— Кой е? — чу успокояващия глас на брат си, който се появи в същия момент по риза и панталони.
— Господи Боже, Ориса! — възкликна той, невярващ на очите си. — Какво правиш тук?
— Трябваше да дойда, Чарлз — в гласа й ясно се долавяше извинителна нотка. — Тя ме изгони и тази вечер не мога да се върна в къщи.
Нямаше нужда да обяснява коя е „тя“.
— По дяволите! — изруга той невъздържано. — Дотук ли се е стигнало?
— Какво можех да направя?
Той видя, че тя трепери.
— Ела да седнеш при огъня — предложи Чарлз. — Не знаеш ли, че тук не е място за жени?
— Нямам никой друг, при когото да отида — продължи тя, сякаш не го бе чула.
Докато говореше, Ориса бавно прекоси стаята и седна на килима пред камината. Протегна премръзналите си ръце към топлите пламъци.
— Наистина ли тя те изхвърли от къщата? — попита Чарлз смаян и направи няколко крачки към нея.
— С „малка“ грубост — отговори Ориса. — Добре че косата ми е доста гъста, иначе можеше да си счупя главата.
Тя говореше с лека усмивка. За нея бе такова облекчение да е тук с брат си, сякаш всичко, което й се случи тази вечер, бе по-скоро учудващо, отколкото трагично.
— О, Боже — възкликна брат й, — защо старият има глупостта изобщо да се забърка с тази жена?
— И аз се питам същото вече цели осем години. Като си помисля колко мила и нежна беше мама… — секна гласът й по средата на изречението. Все още й бе трудно да говори за майка си, без да се разплаче.
— Зная — кимна Чарлз съучастнически и седна в едно кресло, поставено близо до камината. — Но какво смяташ да правиш?
— Още повече, ако следващият път не си тук — продължи мисълта му тя.
— Сестричке, знаеш прекрасно, че не би трябвало да си тук. Надявам се, че никой не те е видял, като си се качвала.
Ориса се поколеба. Не искаше да му казва истината, защото можеше да го разтревожи. Но никога досега не бе лъгала брат си. Не можеше да го стори и този път.
— В интерес на истината… на първия етаж срещнах… един мъж — висок, със сиви очи.
— По дяволите!
Ориса го погледна въпросително и той продължи:
— По-лошо не може да бъде. Сигурно е бил Мередит!
— Съжалявам… много — заекна тя.
— Съжалението ти няма да помогне — продължи да се тревожи брат й.
— Кой е този мъж?
— Майор е. Уважаемият Майрън Мередит — осведоми я Чарлз. — И аз съм вече в неговия черен списък.
— Защо? — полюбопитства Ориса. — Даже да е майор, какво му влиза в работата моето посещение при теб?
— Защото той не е обикновен майор — започна да обяснява Чарлз. — Притежава някакви извънредни пълномощия, изпълнява специални мисии навсякъде, където има наши военни части. Мисля, че е от разузнаването или нещо такова. Както и да е, той е доста важен човек в Индия.
— А защо си в черния му списък? — продължи да пита сестра му и в гласа й се появиха застрашителни нотки.
— Вече имах известни неприятности, които ме сблъскаха с него — отговори той без желание да каже нещо по-конкретно.
— Какви по-точно? — не го оставяше намира Ориса.
— Много си любопитна — опита да не отговори и този път Чарлз. — Все пак нямам нищо против да ти кажа, че тя беше изключително красива.
— О, значи си се забъркал с жена!
— Мила Ориса, не знаеш ли, че неприятностите винаги са свързани с жена?
— Но какво общо има това с майор Мередит? И какво го засяга?
— Въпросната жена по случайност бе съпруга на един от нашите офицери. Чете ми дълго конско, намеси „честта на английската войска“, „нашия престиж в Индия“ и какво ли не още.