В момента крачеше по дългия подземен коридор. Всяка лампа се включваше с тихо прещракване при приближаването му и се изключваше след него, така че двамата с младия му студент Джейкъб се движеха в кръг от светлина. Минаха през главното хранилище за ръкописи, наречено накратко „carbonile“ или „бункера“. Построен през 1980 — а, бетонният коридор се издигаше на два етажа височина, като всяко ниво беше отделено с под от гъста метална мрежа и стръмни стълби между нивата. От едната страна километри стоманени рафтове съдържаха различни архиви — купища подвързани ръкописи и документи. На отсрещната стена имаше същите стоманени рафтове, само че скрити и заключени зад врати от метална мрежа за защита на по-крехките материали.
Имаше една поговорка за Светия престол — Ватиканът има твърде много тайни… и недостатъчно. Докато вървеше през огромното хранилище, Вигор си помисли, че второто е крайно съмнително. Ватиканът пазеше твърде много тайни дори от самия себе си.
Джейкъб носеше лаптоп с база данни по въпроса, който проучваха.
— Значи влъхвите не са били само трима? — каза той, докато вървяха към изхода на бункера.
Бяха слезли тук, за да дигитализират снимка на ваза, съхранявана понастоящем в музея „Киршер“. На вазата бяха изобразени не трима, а осем влъхви. Но дори и тази цифра варираше. Рисунка в гробницата на св. Петър показваше двама, а друга в една крипта в Домитала изобразяваше четирима.
— Никъде в Евангелията не се уточнява изрично броят на влъхвите — каза Вигор и си помисли, че умората от дългия ден вече започва да му тежи. Твърдо вярваше в метода на Сократ и смяташе, че да изказва на глас мислите си е полезно. — Само в Евангелието на Матей се споменава за тях, и то смътно. Общоприетото становище, че са били трима, произтича от броя на даровете, които са донесли — злато, ливан и смирна. Работата е там, че можа даже да не са били царе. Думата „magi“2 идва от гръцката дума „magoi“, тоест „магьосник“3.
— Били са магьосници?
— Не в значението, което влагаме днес в тази дума. Magoi не носи смисъла на човек, занимаващ се с магии, а по-скоро на човек, притежаващ скрита мъдрост. Затова понякога наричат влъхвите „тримата мъдреци“. Повечето теолози днес смятат, че влъхвите са били зороастрийски астролози от Персия или Вавилон. Наблюдавали са звездите и са предсказали появата на цар от запад, предвещавана от появата на нова звезда.
— Витлеемската звезда. Той кимна.
— Въпреки всички рисунки звездата всъщност не е била особено зрелищно явление. Според библията никой в Йерусалим не я е забелязал. Поне докато влъхвите не отишли при цар Ирод и не му казали за нея. Мъдреците помислили, че един новороден цар, предсказан от звездите, трябва да се е родил в царското семейство. Само че цар Ирод се смаял от вестта им и ги попитал кога са видели звездата. След това използвал свещените еврейски книги, за да определи къде точно може да се е родил този цар. И пратил влъхвите във Витлеем.
— Значи Ирод им е казал къде да отидат?
— Именно. Пратил ги е като шпиони. Само че по пътя за Витлеем, според Матей, звездата се появила отново и отвела влъхвите при детето. След това, предупредени от един ангел, те си тръгнали, без да кажат на Ирод кое и къде е било детето. Така започнало клането на младенците.
Джейкъб ускори крачка, за да не изостане.
— Но Мария, Йосиф и новороденото дете вече били избягали в Египет, след като и те били предупредени от ангел. Така че какво станало с влъхвите?
— Какво наистина? — През последния един час Вигор беше прехвърлял гностични и апокрифни текстове с отпратки към влъхвите, от Протевангелиума на Яков до Книгата на Сет. Дали зад кражбата, на костите не се криеше и друг мотив освен обикновената парична печалба? В този случай знанието можеше да се окаже най-доброто оръжие.
Погледна си часовника. Времето изтичаше, но пък префектът на архивите щеше да продължи търсенето, разширявайки базата данни заедно с Джейкъб, който щеше да им препраща по-важните открития по електронната поща.
— Ами историческите имена на влъхвите? — попита Джейкъб. — Гаспар, Мелхиор и Балтазар?
— Чисти предположения. Имената се появяват за пръв път в „Excerpta Latina Barbari“ през шести век. Има и по-сетнешни отпратки, но според мен те са по-скоро детски приказки, отколкото фактологически разкази; въпреки това може би си струва да ги прегледаме отново. Разчитам на вас с префект Алберто да свършите и това.