— Е, дами и господа, надявам се, че ще се насладите на посещението си в 2000 г. Не забравяйте какво ви казах: изпълнявайте безпрекословно нарежданията на господин Мазурски. Аз ще очаквам завръщането ви с изстудено шампанско.
След това бащинско сбогуване Мъри се отдръпна на заден план и отстъпи главната роля на Мазурски, който любезно покани присъстващите да се качат във времевия трамвай.
Развълнувани, пътниците влязоха в нестройна редица в луксозното возило. Вагонът, чиито стени бяха тапицирани с щампован плат, имаше две редици дървени пейки с тясна пътека между тях. Свещници, завинтени към стените и тавана, обливаха купето с трепкаща, призрачна светлина, която сякаш приканваше към молитва. Луси и Клеър заеха една пейка приблизително в средата на вагона, между господин Фъргюсън и съпругата му и две уплашени контета, чиито родители ги бяха пратили най-напред в Париж и Флоренция, за да попият магията на изкуството, а сега пък ги пращаха в бъдещето, за да добият по-широк поглед върху живота. Докато останалите пътници заемаха местата си, Фъргюсън, извил глава назад, взе да досажда на девойките с безвкусни забележки за обзавеждането на вагона, на които Луси отговаряше вежливо. Клеър, от своя страна, се стараеше да не им обръща внимание, за да може да се наслаждава на този значим миг, въпреки че това не беше лесно.
Когато всички се настаниха, водачът затвори вратичката на вагона и седна на едно малко кресло пред тях като надзирател на галера пред редиците от гребци. Почти веднага мощен тласък разтърси возилото, изтръгвайки слаби викове от пътниците. Мазурски побърза да ги успокои с обяснението, че силните раздрусвания се дължат на пуснатия в ход двигател. И наистина, както скоро се увериха, неприятните тласъци взеха да отслабват, докато накрая се превърнаха в лека вибрация, почти като неспирно мъркане, което идваше от задната част на движещия се вагон. Тогава Мазурски хвърли един поглед през перископа и се усмихна със спокойно задоволство.
— Дами и господа, имам удоволствието да ви съобщя, че потеглихме към бъдещето. В този момент прекосяваме четвъртото измерение.
Сякаш за да потвърди думите му, трамваят изведнъж се разклати, което отново предизвика известно вълнение сред пасажерите. Водачът пак се зае да ги успокоява, като се извини заради състоянието на пътя. Трябвало да разберат, че колкото и да било разчистено трасето, което возилото следвало през четвъртото измерение, все пак ставало дума за естествено неравен терен, осеян с издатини и дупки. Клеър погледна лицето си, отразено в затъмненото прозорче, и се запита как ли изглежда пейзажът, който черната боя им пречеше да видят. Ала едва бе успяла да си зададе този въпрос, когато ги сепна оглушителен рев, идващ отвън, последван от порой от изстрели, след които отекна сърцераздирателен, нечовешки стон. Уплашена, Луси силно стисна ръката на Клеър. Мазурски не направи никакъв коментар. На разтревожените погледи на пътниците отговори само с безгрижна усмивка, сякаш искаше да им загатне, че подобна гюрултия ще се чува често по време на пътуването, затова ще е най-добре да не ѝ обръщат внимание.
— Е — подхвана той, когато всички се поуспокоиха, като стана от мястото си и закрачи по пътеката. — Скоро ще пристигнем в 2000 г. А сега ме слушайте внимателно, моля, защото ще ви обясня какво ще правим, щом се озовем в бъдещето. Както ви уведоми господин Мъри, когато слезем от времевия трамвай, ще ви отведа на възвишението, от което ще наблюдаваме последната битка между хората и автоматите. Оттам нас няма да ни виждат, но ще трябва всички да се придържаме към групата и да пазим тишина, за да не издадем местоположението си. Не знаем какви последици би имало обратното за тъканта на времето, но едва ли ще са положителни.
Отвън пак се разнесе рев, последван от страховити изстрели, на които Мазурски почти не обърна внимание. Той крачеше спокойно между пейките, с палци, пъхнати в джобовете на жилетката, и умислено изражение — съвсем като университетски преподавател, уморен да повтаря безспир все една и съща реч.
— Сражението ще трае приблизително двайсет минути — продължи той — и ще е като малка пиеса в три действия: най-напред ще се появят злодеят Соломон и свитата му, причаквани в засада от храбрия капитан Шакълтън и неговите хора, после ще се разгърне кратка, но вълнуваща битка, а накрая ще има двубой с шпаги между автомата, наречен Соломон, и Дерек Шакълтън — двубой, който, както знаете, ще завърши с победа за човека. А когато приключи, и през ум да не ви минава да аплодирате! Това не е някакъв водевил, а действително събитие, на което, предполага се, не би трябвало да присъстваме. Просто се подредете в колона и ме последвайте до трамвая, без да вдигате шум. После пак ще прекосим четвъртото измерение и ще се приберем у дома живи и здрави. Разбрахте ли ме добре?