Капитан Шакълтън бавно поклати глава, сякаш бе разочарован от думите на врага си.
— Ако от тази война е произлязло нещо добро — отвърна той със спокойна увереност, — то е, че тя обедини човешкия род така, както никоя друга преди нея.
Шакълтън говореше с ясен и звучен глас, който напомни на Клеър за начина, по който театралните актьори произнасяха репликите си. Соломон поклати глава, явно недоумяващ какво ли е искал да каже неговият враг. Не му се наложи да чака дълго за отговор. Капитанът вдигна лениво лявата си ръка, сякаш предлагаше опора за кацане на някой сокол, и няколко силуета се появиха изпод развалините като растения, поникнали от тази болна земя, освобождавайки се в подема си от отломките и камъните, които ги покриваха. За броени мигове обърканите автомати се оказаха обградени от войнството на Шакълтън. Сърцето на Клеър затупка по-бързо. Хората през цялото време се бяха крили там, сгушени търпеливо сред руините, знаейки, че Соломон ще мине по този път. Автоматът току-що бе попаднал в клопката, която щеше да сложи край на царуването му. В сравнение с тромавите автомати войниците изглеждаха още по-пъргави и сръчни, отколкото бяха; те изровиха винтовките си, изтръскаха ги от пясъка и се прицелиха в мишените си, без да си дават зор, със спокойната сдържаност на човек, който отслужва литургия. Проблемът бе, че бяха само четирима. Клеър бе смаяна, че прословутата войска на Шакълтън се свеждаше до такава смехотворна цифра. Може би само толкова се бяха отзовали на призива да участват в тази самоубийствена засада, или пък на този етап от войната многобройните всекидневни схватки бяха намалили значително армията му, превръщайки я в шепа хора. Но поне разчитаха на елемента на изненадата, каза си тя, като одобри позициите им: двама от тях бяха изникнали от нищото точно пред свитата, трети се бе явил откъм левия фланг на трона, а четвъртият бе изненадал кортежа в гръб.
И всички откриха огън едновременно.
Един от автоматите, които вървяха начело, бе улучен в средата на гърдите. Въпреки че бе изкован от желязо, изстрелът проби бронята му и той рухна с грохот, посипвайки колелца и мотовилки по земята. Другарят му обаче извади по-голям късмет, защото изстрелът, който трябваше да го обезвреди, само одраска рамото му и леко го разклати. По-точен мерник имаше войникът, изникнал зад кортежа; неговият изстрел унищожи парния двигател на един от стражите от ариергарда и го повали ничком. Миг по-късно същата участ сполетя един от носачите, който падна под залпа на войника, изникнал откъм фланга. Изгубил една от опорите си, тронът опасно се наклони и в крайна сметка рухна на земята, повличайки при падането си и могъщия Соломон.
Като че ли всичко се развиваше от добре по-добре за човеците, но щом автоматите се окопитиха, нещата се промениха. Другарят на падналия по гръб сграбчи с ръце оръжието на неговия нападател и го строши, сякаш беше от стъкло. В същото време един от носачите, освободен от товара на трона, отвори вратичките на гърдите си и с точен изстрел повали един от войниците, които ги бяха атакували отпред. Неговото падане отвлече вниманието на другаря му — фатална грешка, която позволи на стоящия най-близо автомат, онзи с одрасканото рамо, да го атакува и да го фрасне с юмрук. От силния удар войникът отхвръкна във въздуха и се приземи на няколко метра разстояние. Тогава Шакълтън рипна от скалата си като пантера и изтича при тях, поваляйки с точен изстрел автомата, преди да е успял да довърши неговия човек. От ядрото на битката изскочиха двамата войници, които още се държаха на крака — единият бе обезоръжен, — и се присъединиха към капитана си в същото време, когато четиримата оцелели автомати се строиха около своя цар. Клеър нямаше понятие от военна стратегия, но не се изискваше много ум, за да разбереш, че след изчерпване на надмощието от изненадващата атака, което навярно бе заслепило хората с миража на победата, безспорното могъщество на автоматите бе преобърнало хода на сражението с унизителна лекота. Сега те имаха числено превъзходство и на Клеър ѝ се видя логично Шакълтън, който като добър капитан трябваше да се грижи за сигурността на хората си, да нареди да се оттеглят. Ала бъдещето вече бе написано и тя не се учуди, че гласът на Соломон ги спря, когато се канеха да побегнат:
— Почакайте, капитане — рече царят със своя тенекиен глас. — Можете да си отидете сега, ако желаете, и да планирате нова засада в бъдеще. Възможно е тя да се окаже по-успешна, макар да се опасявам, че само ще удължи тази война, която и без това се проточи прекалено. Но можете и да останете, за да приключим отведнъж, да сложим край тук и сега.