Шакълтън го гледаше подозрително.
— Бих искал да ви направя едно предложение, капитане, ако позволите — продължи Соломон, а стражите му разтвориха обръча си като пъпка на желязно цвете, в чийто център се намираше техният цар. — Предлагам ви да се дуелираме.
Един от автоматите бе спасил от катурнатия трон някакъв дървен калъф и сега го подаваше отворен на Соломон. С церемониален жест царят измъкна отвътре красива желязна шпага, чието островърхо лезвие заискри на оскъдната светлина, която падаше от небето.
— Както виждате, капитане, поръчах да ми изковат една рапира като вашата, за да премерим сили със същото оръжие, което човеците векове наред са използвали в дуелите си. Упражнявах се с нея през последните месеци в очакване на мига, в който ще мога да се сражавам с вас — и за да покаже, че не се шегува, той разсече въздуха със стремително движение. — Шпагата изисква сръчност, самообладание и една близост с врага, която долният пистолет не може да предложи, затова подозирам, че ако успея да забия острието ѝ във вътрешностите ви, най-сетне ще признаете достойнствата ми и ще се съгласите да умрете.
Капитан Шакълтън обмисли предложението в течение на няколко секунди, през които сякаш почувства по-силно от всякога бремето на умората и отвращението, натрупани през нескончаемата война. Сега имаше шанс да сложи край на това, залагайки всичко на една карта.
— Приемам предизвикателството ти, Соломон. Да приключим с тази война тук и сега — отвърна той.
— Така да бъде — възкликна Соломон с тържественост, която не успя да скрие ликуващите нотки в гласа му.
Както автоматите, така и двамата човешки войници се отдръпнаха на няколко крачки, образувайки нещо като кръг около дуелиращите се. Започваше третото и последно действие. Шакълтън измъкна шпагата си от ножницата с благородно движение и изпълни няколко финта във въздуха — може би съзнаваше, че това са жестове, които не ще може да повтори. След краткото представление изгледа с хладно спокойствие Соломон, който се опитваше да заеме изящната поза, характерна за опитните фехтовчици, доколкото скованите му крайници позволяваха това.
С гъвкави и пестеливи движения, подобно на хищен звяр, който обикаля около плячката си, Шакълтън запристъпва около автомата, търсейки фланговете, откъдето би могъл да го атакува, докато Соломон само изчакваше нападението му с непохватно вирната шпага. Беше очевидно, че предоставя на своя съперник честта да започне дуела. Шакълтън прие това предложение. С бързо и ловко движение пристъпи крачка напред, вдигна шпагата си с две ръце и очерта с нея във въздуха една дъга, която завърши в левия хълбок на автомата. Ала единствената последица от този удар бе един неприятен металически шум, подобен на камбанен звън, чието ехо кънтя няколко секунди във въздуха. След печалния резултат от своята атака капитан Шакълтън отстъпи две крачки назад, видимо ядосан. От свирепия удар Соломон само леко се бе разлюлял, докато капитанът едва не си бе счупил китките. Сякаш имаше нужда да се увери в явното предимство на автомата, Шакълтън нанесе нов удар, този път в десния хълбок. Резултатът беше същият, но сега капитанът дори нямаше време да съжали, защото трябваше да избегне контраатаката на Соломон. Изплъзнал се от върха на шпагата му, която разсече въздуха и почти докосна шлема му, Шакълтън пак установи дистанция и като се възползва от това, че временно е извън обсега на врага си, отново се зае да го изучава, клатейки глава с изражение, издаващо отчаянието му.
Атаките на Соломон бяха бавни и лесни за отбягване, но капитанът знаеше, че ако някоя от тях успее да го достигне, неговата броня нямаше да се окаже също тъй непробиваема. Трябваше час по-скоро да намери някое слабо място на противника си, защото нищо нямаше да постигне с тези удари по коравата му броня. Само ръцете му щяха да се вдървят и титаничното усилие щеше да го изтощи, намалявайки неговата бързина и бдителност; така той в крайна сметка щеше да остане на благоволението на автомата. Възползвайки се от това, че все още е свеж, Шакълтън бързо направи една чупка в кръста, която му даде достъп до гърба на врага му и преди последният да смогне да реагира, с всички сили заби шпагата си в парния двигател, който му вдъхваше живот. От удара колелца и мотовилки се разлетяха с трясък във всички посоки, а двигателят блъвна неочаквана струя пара, която обгърна лицето на Шакълтън и го заслепи. Соломон се извърна с учудваща пъргавина и замахна към зашеметения си враг. Шпагата улучи капитана в хълбока с такава сила, че изтръгна няколко метални парчета от бронята му. От жестокия удар той се търкулна на земята като някаква дрипа.