— Прекрасно — зарадва се Уелс, като остави бобините, които държеше в ръце, и отиде да посрещне Чарлс. — Знаете, че не бях напълно спокоен: имаше твърде много неща, които можеха да се объркат.
— Така е — съгласи се Чарлс, — но нямахме нищо за губене, а можехме да спечелим много. Нали ви казах, че ако всичко мине благополучно, братовчед ми би могъл да се откаже от идеята за самоубийство. — Той изгледа Уелс с искрено възхищение, преди да добави: — И трябва да призная, че вашата теория за паралелните вселени, с която обосновахте защо убийството на Изкормвача не предизвиква промени в настоящето, звучи толкова убедително, че дори аз повярвах в нея.
— Радвам се, но заслугата не бе изцяло моя. Вие свършихте най-трудната част: наехте актьорите, сменихте куршумите на пистолета с халосни патрони и най-важното — поръчахте да я построят — рече Уелс, сочейки машината на времето.
Двамата я погледаха с обич в продължение на няколко секунди.
— Да, наистина стана красива — призна Чарлс, преди да се пошегува: — Жалко само, че не работи.
След кратко колебание Уелс побърза да се засмее вежливо на шегата, при което от гърлото му излезе звук, подобен на пращенето на настъпен орех.
— Какво смятате да направите с нея? — незабавно попита той, сякаш бързаше да прикрие ехото на този нездрав смях, с който безразсъдно бе показал пред света, че има чувство за хумор.
— О, нищо — отвърна другият. — Искам вие да я задържите.
— Аз?
— Разбира се, нима вашият дом не е най-доброто място за нея? Приемете я като подарък за неоценимата ви помощ.
— Няма за какво да ми се отблагодарявате — възрази Уелс. — Цялата работа беше безкрайно забавление за мен.
Чарлс се усмихна вътрешно: голям късмет бе, че писателят бе проявил желание да му помогне. Точно както и Гилиъм Мъри бе показал готовност да сътрудничи в шарадата и дори му бе помогнал да я съчини, след като видя с какво огорчение прие Чарлс вестта, че фирмата не организира пътувания в миналото. А щом богатият предприемач се съгласи да изиграе своята роля в начинанието, всичко стана по-лесно. Ако Чарлс бе замъкнал братовчед си направо в дома на писателя, очаквайки той да повярва в догадките му, че Уелс има машина на времето, това нямаше да изглежда така убедително, както след посещението в кабинета на Мъри.
— Отново ви изказвам най-дълбоката си признателност — рече Чарлс с искрено вълнение. — Благодаря и на вас, Джейн, задето помолихте кочияша да се скрие в страничната улица и да върже коня за стобора, докато се преструвахме, че заплашвам съпруга ви.
— Няма защо да ми благодарите, господин Уинслоу, за мен също беше удоволствие. Макар че никога няма да ви простя, че наредихте на актьора да прободе братовчед ви с ножа… — упрекна го тя с веселата усмивка на човек, който осъжда снизходително някоя детска лудория.
— Но всичко беше под контрол! — отвърна Чарлс с престорено възмущение. — Актьорът владееше майсторски ножа. Пък и ако не беше този малък стимул, Андрю никога не би стрелял по него, уверявам ви. Да не говорим, че белегът, който ще му остане на рамото, винаги ще му напомня, че е спасил живота на любимата си Мери. Впрочем, беше много находчиво да наемете някого, който да изиграе ролята на страж на времето.
— Това не беше ли ваше дело? — попита Уелс изненадан.
— Не — отвърна Чарлс. — Помислих, че вие сте се погрижили…
— Не, аз… — подхвана обърканият писател.
— Е, в такъв случай смятам, че братовчед ми е прогонил някой крадец. А може пък да е бил някой истински пътник във времето — пошегува се Чарлс.
— Да, може би — засмя се Уелс, леко обезпокоен.