Фъргюсън подскочи, когато показалецът на Чарлс се заби в корема му.
— Ама аз произвеждам само механични пиана… — измънка той, внезапно пребледнял.
Чарлс прихна да се смее, за което Маделин побърза да го укори обичливо.
— Хайде, хайде, скъпа — рече съпругът ѝ, който явно се забавляваше като дете от всеобщото стъписване, като същевременно потупваше приятелски фабриканта по корема, — господин Фъргюсън прекрасно знае, че се шегувам. Едва ли трябва да се боим от едно механично пиано. Или може би греша?
— Разбира се, че не — избъбри Фъргюсън, като се опитваше да си възвърне самообладанието.
Клеър сподави смеха си, но въпреки че го направи дискретно, това не остана незабелязано от Чарлс. Той побърза да ѝ намигне, преди да улови съпругата си под ръка и да напусне групата с намерение, както сам заяви, да провери превъзходните качества на пунша. Фъргюсън изсумтя, видимо облекчен от неговото оттегляне.
— Надявам се, че ще извините тази случка, мили мои — рече той, като се опитваше да си върне превзетата усмивка. — Както несъмнено знаете, младият Уинслоу е прочут в цял Лондон с безочието си. Ако не го предпазваше богатството на баща му…
В този миг неясен шепот го прекъсна и всички обърнаха погледи към сцената в дъното на залата, на която тъкмо се качваше Гилиъм Мъри.
XIX
Това несъмнено бе един от най-едрите мъже, които Клеър някога бе виждала. Съдейки по стоновете, които ботушите му изтръгнаха от паркета, сигурно тежеше повече от сто и трийсет килограма, но въпреки това се движеше с лекота, дори с една чувствена грация. Носеше елегантен бледолилав костюм, който проблясваше на светлината, къдравата му коса бе сресана назад, а една подбрана с вкус вратовръзка едвам успяваше да обхване дебелия му врат. След като подпря на амвона ръчищата си, които изглеждаха способни да изтръгват дървета из корен, изчака с благосклонна усмивка шепотът да стихне. Щом се възцари тишина, която покри присъстващите подобно на онези чаршафи, предназначени да предпазват мебелите във временно затворените къщи, той шумно се покашля и занарежда пред събраното в партера множество с добре модулирания си баритон:
— Дами и господа, едва ли е нужно да ви казвам, че ви предстои да участвате в най-значимото събитие на века, второто пътуване във времето в човешката история. Днес ще разчупите веригите, които ви приковават към настоящето, ще избегнете порядъка на часовете, ще нарушите времевите закони. Да, дами и господа, днес ще пътувате във времето, нещо, за което довчера човек можеше само да мечтае. За мен е огромно удоволствие да ви поздравя с добре дошли в нашата фирма и да ви благодаря, че сте пожелали да участвате във втората ни експедиция до 2000 година, която решихме да организираме след необикновения успех на първата. Гарантирам ви, че няма да останете разочаровани. Както ви казах, ще прекосите столетията, ще надхвърлите жизнения си хоризонт. Дори само заради това си заслужава да осъществите пътуването, но в „Мъри 
Пътешествия във времето“ не се задоволяваме с толкова. Благодарение на нашите усилия ще можете да видите и вероятно най-важния момент в Историята на човечеството, събитие, което никой не бива да пропусне: битката между храбрия капитан Дерек Шакълтън и злосторния автомат, известен като Соломон. Ще имате привилегията да видите как неговите мечти за завоевание загиват под меча на капитана.
От първите редове се разнесоха плахи овации, но на Клеър ѝ се стори, че те бяха отприщени по-скоро от жарта, с която ораторът произнесе последната фраза, отколкото от нейното действително значение за присъстващите. На тях развръзката на онази далечна война навярно им беше безразлична.
— А сега, ако ми позволите, ще ви обясня кратко и ясно как ще пътуваме до 2000 г. За целта ще използваме „Хронотилус“, задвижван с пара трамвай, създаден от нашите инженери. Това возило ще пропътува от нашето настояще до пладнето на 20 май 2000 г., но пътуването, разбира се, няма да трае сто и четири години, колкото ни делят от въпросната дата, защото то ще се осъществи извън времето, тоест, през прочутото четвърто измерение. Боя се обаче, дами и господа, че не ще можете да го видите. Когато се качите във времевия трамвай, ще забележите, че стъклата на прозорците му са боядисани в черно. Не защото искаме да ви лишим от гледката на четвъртото измерение, което впрочем е само една обширна, брулена от силни ветрове равнина от розов камък, където времето не тече. Ако сме замазали прозорците, то е само за ваше благо, тъй като четвъртото измерение е обитавано от чудовищни създания, подобни на малки дракони и с нрав, който не може да се нарече дружелюбен. Обикновено те странят от нас, но някое от тях би могло да се приближи до трамвая повече, отколкото е желателно, а не бихме искали някоя от дамите да припадне заради страховитата му външност. Ала не се тревожете, малко е вероятно това да се случи, защото тези създания се хранят единствено с време. Да, за тях времето е голям деликатес, ето защо ще ви помоля да свалите часовниците си, преди да се качите в трамвая. По този начин ще намалим вероятността те да се приближат до возилото, привлечени от уханието, което часовниците излъчват. Но както скоро ще се уверите, към покрива на „Хронотилус“ е прикрепена една кабина, в която ще се настанят двама изкусни стрелци — те ще държат на почтително разстояние всеки звяр, който реши да се приближи прекалено. И тъй, забравете за това и се наслаждавайте на пътуването. Помислете си, че въпреки опасностите, четвъртото измерение си има и предимства: докато го прекосявате, времето няма да тече и следователно никой от вас няма да старее. Възможно е, скъпи дами — обърна се той с горделива усмивка към група попрецъфтели жени на първия ред, — вашите приятелки да ви намерят подмладени след завръщането ви.