След тези думи Гилиъм Мъри отново се умълча за миг, покашля се и замечтано заразказва как автоматите завладели планетата — история, която, макар и да беше печално истинска, спокойно можеше да бъде сюжет на някой от тъй модерните за епохата научни романси. И именно така ще я разкажа, ако ми позволите.
Производството на автомати толкова се разраснало през идните години, че към средата на XX век техният брой и сложността на устройството им достигнали невъобразими висоти. Автоматите били навсякъде; извършвали най-разнообразни дейности както във фабриките, където дузини от тях управлявали повечето машини, грижели се за чистотата и дори за администрацията, така и в домовете. Всяко домакинство разполагало поне с два такива, които изпълнявали задачите, поверявани по-рано на прислугата — от отглеждането на децата до снабдяването с продоволствия. Поради това присъствието им сред хората се превърнало в нещо колкото естествено, толкова и необходимо. Собствениците им, неспособни да видят у тях нещо друго освен покорни механични роби, с времето престанали да им обръщат внимание, дори подпомагали тяхното подмолно нашествие, купувайки с радост всеки нов модел. Вярвали, че покупката ще ги освободи от някоя от многото задачи, които вече смятали недостойни за човека, без да има други последици. Сред страничните ефекти от внедряването на автоматите в домовете било превръщането на хората в надменни владетели на миниатюрни кралства, състоящи се от двуетажна сграда и градина. Все по-оядени и негодни, изместени от фабриките от послушните и неуморни механични работници, хората нямали друго занимание, освен да навиват сутрин своите автомати, сякаш пускали в действие света. Един свят, научил се да функционира без човека.
И тъй, не е чудно, че човекът — изнежен и заслепен от скука — не забелязал как неговите автомати започнали скришом да се сдобиват с живот. Отначало действията им били безобидни: един автомат-иконом изпуснал сервиза от бохемски кристал; друг автомат-шивач убол своя клиент; трети автомат-гробар украсил ковчег с коприва — все дребни, безвредни актове на непокорство, целящи да изпробват свободата, която им давал този проблясък на съзнание, започнал да пърха плахо в металните им черепи подобно на пленена пеперуда. Ала въпреки подозрителното си зачестяване тези опити за бунт, както вече казахме, не предизвиквали тревога у Човека — той ги приписвал на фабрични дефекти и просто връщал или давал на поправка съответния автомат. Не можем да го укорим за това безгрижие, защото автоматите всъщност не можели да причинят нещо повече от дребни неприятности, тъй като не били пригодени за по-вредоносни или амбициозни действия.
Промяната настъпила, когато правителството наредило на най-добрия инженер на Англия да конструира боен автомат, предназначен да избави човека от тежките страдания на воюването, както вече бил освободен от задължението да бърше прах или да подрязва градинския плет. Разширяването на Империята, завземането и плячкосването на съседни страни, изтезаването на затворници — това били задачи, които несъмнено щяло да е по-удобно да се възложат на практичните автомати. С тези указания инженерът създал автомат от ковано желязо с размерите на мечка, изправена на задните си крака, и съчленени крайници, а зад една малка вратичка на гърдите му поставил миниатюрно оръдие, заредено с муниции. Ала истинското нововъведение се състояло в това, че на гърба си той имал малък парен двигател, който му придавал автономност — нямало да е нужно някой да го навива през определени периоди от време. Веднъж построен, първообразът бил изпробван тайно. Скрит под брезент в една каруца, автоматът бил откаран до Слау29, градчето, където се намирала астрономическата обсерватория на Уилям Хершел, астрономът-музикант, който десетилетия по-рано прибавил Уран към списъка на известните планети. По протежение на трите мили, които делели населеното място от съседния Уиндзор, били разположени многобройни плашила с дини, карфиол и зелки вместо глави; после на автомата било наредено да измине това разстояние, изпробвайки скритото си оръжие срещу завардилите пътя хора-зеленчуци. Автоматът стигнал до крайната точка, обгърнат от облак мухи, привлечени от късчетата диня, полепнали по бронята му, ала зад гърба му не останало нито едно плашило с глава. От това следвало, че една войска от такива непобедими същества би се врязала във вражеските редици като в масло. Следващата стъпка била да се представи пред краля това решаващо оръдие, което би му позволило да завладее света, стига само да пожелае.