— Не.
— Ентропия е основната истина за природата — обясни той, като щракаше с дългите си жълти нокти. — Тенденцията към разруха и хаос във физиката, обществото, изкуството, живите същества… във всичко. Пътят към анархията. — Той се усмихна. — Звучи песимистично, но всъщност е едно от най-прекрасните неща в света. Никога не можеш да сгрешиш, като прегърнеш истината, а това е истината. — Очите му се спряха на барелеф на стената. — Знаете ли, че промених името си?
— Не — отговори Бонд, но си помисли: Маартен Холт.
Промених го заради бащиното си име и малкото си име, дадено ми от баща ми. Не исках да имам нищо общо с него. — Хидт се усмихна студено. — Избрах Хидт, защото напомня за тъмната половина на главния герой в „Доктор Джекил и мистър Хайд“, която прочетох, когато бях ученик, и много харесах. Мисля, че всички ние имаме публична половина и тъмна половина, и романът го потвърждава.
— А Северан? Необичайно име.
— Нямаше да мислите така, ако бяхте живели в Рим през II и I век преди Христа.
— Така ли?
— Учил съм история и археология в университета. Знаете ли за какво се сещат хората, когато споменете древния Рим? Императорите от династията Юлий-Клавдий — Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Поне така мислят, ако са чели „Аз, Клавдий“ или са гледали Дерек Джакоби в страхотния сериал по Би Би Си. Но цялата тази династия е управлявала твърде кратко малко повече от сто години. Да, да, mare nostrum32, преторианската гвардия, филмите с Ръсел Кроу… всичките много декадентски и драматични. „Боже мой, Калигула, тя е твоя сестра“. За мен обаче истината за Рим се е разкрила много по-късно в друга династия, на Северите, основана от Септимий Север, много години след като Нерон се самоубива. Те властвали по време на упадъка на Римската империя. Управлението им достига кулминацията си в Периода на анархията, както го наричат историците.
— Ентропия — отбеляза Бонд.
— Именно — засия Хидт. — Видях статуя на Септимий Север. Малко приличам на него и затова заимствах фамилията му. — Той се съсредоточи върху Бонд. — Неспокоен ли се чувствате, Терон? Не се тревожете. Не сте сключили сделка с Ахав33. Аз не съм луд.
Бонд се засмя.
— Не съм си го помислял. Честна дума. Мислех за милиона, който споменахте.
— Разбира се. — Хидт се втренчи изпитателно в Бонд. — Утре ще се осъществи първият от няколкото проекта, с които се занимавам. Главните ми партньори ще бъдат тук. Вие също ще дойдете. И тогава ще видите какво представляваме.
— Какво ще поискате да направя за един милион? — намръщи се Бонд. — Да застрелям някого с истински патрони?
Хидт поглади брадата си. Наистина приличаше на римски император.
— Не е необходимо да правите нищо. Проектът е завършен. Само ще гледаме резултатите. И ще празнуваме, надявам се. Ще наречем милиона ви предплата. И след това ще имате много работа.
Бонд положи усилия да се усмихне.
— Радвам се, че съм включен.
В същия миг мобилният телефон на Хидт иззвъня. Той погледна екранчето, стана и се обърна. Бонд предположи, че са възникнали някакви затруднения. Хидт не се ядоса, но мълчанието му показа, че не е доволен. Той затвори.
— Съжалявам. Проблем в Париж. Инспектори. Профсъюзи. Проблемът е на „Зелена инициатива“. Няма нищо общо с утрешния проект.
Бонд не искаше да го кара да заподозре нещо, затова реши да си тръгне.
— Добре. В колко часа ме искате утре?
— Десет сутринта.
Бонд си припомни първата засечена информация, която БПКС бяха разшифровали, и уликите, които беше намерил в Марч за времето, когато атаката щеше да се състои, и осъзна, че има малко повече от дванайсет часа, за да разбере какво представлява планът „Геена“ и да го осуети.
На прага се появи силует. Джесика Барнс. Бонд не харесваше жени с прекалено много грим, но отново се зачуди защо тя не използва поне малко.
— Джесика, това е Джийн Терон — разсеяно го представи Хидт. Беше забравил, че се запознаха снощи.
Жената не му го напомни.
Бонд стисна ръката ѝ. Тя отвърна с плахо кимане, а после се обърна към Хидт.
— Коректурите на рекламите не дойдоха. Ще пристигнат чак утре.
— Тогава ще ги прегледаш, нали?
— Да, но няма какво повече да правя тук. Бих искала да се върна в Кейптаун.
— Нещо възникна. Ще остана тук още няколко часа, а може би и по-дълго. Може да почакаш…
Очите на Хидт се стрелнаха към вратата, зад която Бонд беше видял леглото.