Шейсет и седма глава
— Какво е това? — попита Бонд и посочи блузата ѝ.
Разбира се, беше кръв. Истинска. На Фелисити. Тя още чувстваше убождането на външната страна на ръката си, където беше пробила вената си с безопасна игла. Изтече достатъчно кръв, за да изцапа блузата ѝ така, че да прилича на петно от огнестрелна рана.
Фелисити не отговори, но Бонд разбра, че е стигнал до правилния извод.
— На доковете не е имало никакво ченге.
— Излъгах. Седни на пода.
Той изпълни заповедта. Тя дръпна плъзгача на валтера, който изхвърли един патрон, но се увери, че в гнездото има друг, готов да бъде изстрелян.
— Знам, че си обучен да обезоръжаваш хора. Убивала съм и преди и това не ми въздейства. Няма значение дали ще останеш жив или не, затова с удоволствие ще те застрелям, ако помръднеш. — Гласът ѝ леко потрепери на думата „удоволствие“. Какво ти става? — ядосано се запита тя и хвърли белезници в скута на Бонд. — Сложѝ си ги.
Той ги хвана във въздуха и Фелисити не пропусна да отбележи наум, че рефлексите му са добри. Тя отстъпи няколко крачки назад.
Долови приятното му ухание там, където я беше държал преди няколко минути. Вероятно от сапуна или шампоана в хотела. Той не беше от мъжете, които използват одеколон след бръснене.
Тя пак се ядоса. По дяволите Джеймс!
— Белезниците — повтори.
След миг колебание той ги закопча около китките си.
— Е? Обясни ми.
— По-стегнато.
Бонд опъна механизма и Фелисити остана доволна.
— За кого по-точно работиш? — попита тя.
— За една организация в Лондон. Не питай повече. А ти с Лам ли работиш?
Фелисити се изсмя.
— С онзи дебел потен глупак? Не. За каквото и да е дошъл тук, то няма нищо общо с проекта ми довечера. Той вероятно има предвид някаква смешна бизнес авантюра. Може би иска да купи това място. Излъгах те, като ти казах, че съм чула да го наричат Ной.
— Тогава какво правиш тук?
— Дойдох, защото съм сигурна, че си казал на шефовете си в Лондон, че Лам е главният заподозрян.
Блясъкът в очите му потвърди това.
— Сутринта капитан Джордан и умерено компетентните ѝ полицаи ще намерят тук битка до смърт. Ти и предателят, който ще бомбардира презокеански пътнически кораб, Грегъри Лам, плюс някой, с когото той се е срещнал тук. Ти си го намерил и е последвала престрелка. Всички са загинали. Е, ще има неизяснени неща, но като цяло въпросът ще бъде подминат. Или поне ще подмине мен.
— И ще бъдеш свободна да направиш онова, което си наумила. Но не разбирам нещо. Кой е Ной, по дяволите?
— Не кой, Джеймс, а какво. N-O-A-H.
На красивото му лице се изписа учудване. И после се досети.
— Боже мой… Твоята фирма се казва Международна организация срещу глада, IOAH38. На благотворителния прием ти каза, че наскоро сте я разширили и е станала международна. Това означава, че доскоро е била Национална организация срещу глада, NOAH39.
Фелисити кимна.
Бонд се намръщи и продължи да размишлява:
— В текста, който засякохме, „ной“ беше написано с малки букви, както и всички друго в съобщението. Предположих, че е име на човек.
— Проявихме небрежност. От известно време организацията има друга абревиатура, но това беше първоначалното име и все още я наричаме така.
— Ние? Кой изпрати съобщението?
— Ниъл Дън. Той е мой партньор, а не на Хидт. Само му го дадох назаем.
— Твой?
— От няколко години работим заедно.
— А как се свърза с Хидт?
— Ниъл и аз работим с много войнолюбци и диктатори в субсахарска Африка. Преди девет-десет месеца Ниъл чу за плана „Геена“ на Хидт чрез някои от тях. Идеята беше доста пресилена, но имаше голяма вероятност за възвръщане на прилични инвестиции. Дадох на Дън десет милиона, които да сложи в гърнето. Той каза на Хидт, че са от анонимен бизнесмен. Условието за парите беше Дън да работи с Хидт, за да наблюдава как се изразходват.
— Да, той спомена за други инвеститори. И Хидт не знаеше нищо за теб?
— Абсолютно нищо. И се оказа, че той с удоволствие използва Дън като тактически плановик. „Геена“ нямаше да напредне толкова много, ако не беше той.
— Човекът, който мисли за всичко.
— Да, Дън много се гордее, че Хидт го описа така.
— Но има и друга причина да е стоял близо до Хидт. Той е бил планът ви за бягство, възможно отклоняване на вниманието.
— Ако някой заподозреше нещо, както направи ти, ние щяхме да пожертваме Хидт. Да го представим като изкупителна жертва и никой нямаше да разнищва по-надълбоко. Затова Дън убеди Хидт атентатът в Йорк да бъде извършен днес.