— Добро утро, сър.
М. изглеждаше точно както на обяда в Клуба на пътешественика, когато се бяха запознали преди три години, и може би носеше същия сив костюм. Той посочи единия I от двата функционални стола пред голямото дъбово бюро. Бонд седна.
Подът на кабинета беше застлан с килим, а стените бяха отрупани с лавици. Сградата се намираше в граничната зона, където старият Лондон се превръщаше в нов и ъгловите прозорци на М. бяха свидетели на това. Старинните постройки на Мерилбон Хай Стрийт на запад рязко контрастираха на небостъргачите от метал и стъкло на Юстън Роуд, скулптурите с възвишени идеи и съмнителна естетика и асансьорните системи, по-умни от човека.
Тези гледки обаче оставаха замъглени дори в слънчеви дни, тъй като стъклото на прозорците беше бронирано срещу куршуми и бомби и огледално, за да не позволи шпиониране от страна на някой изобретателен враг, висящ в балон с горещ въздух над Риджънтс Парк.
М. вдигна глава и огледа Бонд.
— Предполагам, че няма медицински доклад.
Нищо не му убягваше.
— Една-две драскотини. Нищо сериозно.
На бюрото имаше голям тефтер с жълти листа, сложно командно табло с телефони, мобилният телефон на М., месингова лампа от времето на крал Едуард и кутия, заредена с тънките черни пури, които Адмирала понякога си позволяваше, докато пътуваше към Уайтхол или по време на кратките си разходки в Риджънтс Парк, придружаван от мислите си и двама охранители от отдел „П“. Бонд знаеше много малко за личния му живот, само това, че живее в имение от периода на Регентството6 в края на гората Уиндзор, играе бридж, обича да лови риба и доста умело рисува цветя с водни бои. Представителен и талантлив ефрейтор на име Анди Смит го караше с добре излъскан десетгодишен „Ролс-ройс“.
— Представѝ ми доклада си, 007.
Бонд подреди мислите си. М. не понасяше обърканите разкази и многословието. „Ммм“ и „ъъъ“ бяха неприемливи като изказване на очевидното. Бонд разказа по същество какво се е случило в Нови Сад и добави:
— В Сърбия намерих някои неща, от които може да извлечем детайли. В момента Фили ги анализира и проучва опасния материал във влака.
— Фили?
Бонд си спомни, че М. не обича използването на прякори, въпреки че самият той беше наричан с такъв от всички в организацията.
— Офелия Мейдънстоун — обясни Бонд. — Свръзката от МИ6. Ако може да се открие нещо, тя ще го изрови.
— Прикритието ти в Сърбия?
— Работих по лъжливи улики. Шефовете в БИА в Белград знаеха, че съм от ГМР и каква беше мисията ми, но казахме на двамата им оперативни агенти, че съм от мироопазващите сили на ООН. Наложи се да спомена за Ной и Инцидента в петък, в случай че агентите на БИА попаднат на нещо, което се отнася до тях. Но онова, което Ирландеца е изтръгнал от по-младия сърбин, не е било компрометиращо.
— Скотланд Ярд и МИ5 се питат за влака в Нови Сад. Мислиш ли, че Инцидент 20 е саботирането на железопътната линия там? И че Сърбия е била генерална репетиция?
— И аз се питам същото, сър. Но подобна операция би изисквала много репетиции. Освен това партньорът на Ирландеца нагласи дерайлирането за около три минути. Нашите железопътни линии са много по-сложни от релсовия път на товарен влак в земеделска Сърбия.
М. повдигна едната си рунтава вежда, вероятно оспорвайки твърдението.
— Прав си. Не прилича на прелюдия към Инцидент 20.
— Бих искал веднага да се върна в Станция „У“, сър. Ще вляза през Унгария и ще проведа операция по намирането и предаването на Ирландеца. Ще взема двама агенти 00. Ще открием камиона, който той открадна. Ще бъде трудно, но…
М. поклати глава, докато се облягаше назад на протрития си трон.
— Изглежда е станала издънка, 007. И ти си замесен.
— Каквото и да твърдят от Белград, младият агент, който умря…
М. нетърпеливо махна с ръка.
— Да, да, разбира се, че случилото се е по тяхна вина. В това няма съмнение. Обясненията са признак на слабост, 007. Не знам защо го правиш.
— Съжалявам, сър.
— Говоря за нещо друго. Снощи в Челтнам са успели да получат сателитен образ на камиона, с който Ирландеца е избягал.
— Отлично, сър.
Проследяващото приложение на телефона на Бонд очевидно беше свършило работа. Но намръщването на М. му подсказа, че радостта му е преждевременна.
— На двайсет и пет километра южно от Нови Сад камионът е спрял и Ирландеца се е прехвърлил на хеликоптер. Не е имал регистрация или идентификация, но БПКС му направиха МАСИНТ профил.