— Приоритет? — попита тя.
Той изобщо не се поколеба.
— Спешно.
Единайсета глава
Бонд се беше навел над бюрото си и извършваше собствено проучване в правителствени бази данни, когато чу стъпки, които се приближаваха, съпътствани от силен глас:
— Много съм добре, страхотно. А сега, моля те, изчезвай и благодаря. Ще мина и без сателитна навигация.
В кабинета на Бонд влезе мъж в тесен раиран костюм, след като току-що се бе отървал от офицера от охраната от секция „П“, който го придружаваше. Беше подминал и Мери Гуднайт, която стана и се намръщи, когато мъжът профуча покрай нея, без да ѝ обърне внимание.
Той се приближи до бюрото на Бонд и протегна месестата си длан. Беше слаб, но отпуснат и невнушителен. Имаше самоуверени очи и големи ръце. Приличаше на човек, който би строшил костите ти, докато се ръкувате, затова Бонд угаси екрана на компютъра, изправи се, готов да се противопостави, и подаде ръка отблизо, за да не му даде предимство.
Ръкостискането на Пърси Озбърн-Смит се оказа кратко и безобидно, но неприятно влажно.
— Бонд. Джеймс Бонд.
Той посочи на офицера от Трето управление стола, на който допреди малко беше седяла Фили, и си напомни да не се подвежда от прическата на мъжа — тъмноруса коса, сресана и пригладена с гел на едната страна на главата му, нацупените устни и жилавия врат. Малката брадичка не означаваше слабоволев човек, както би потвърдил всеки, запознат с кариерата на фелдмаршал Монтгомъри10.
— Е, ето ни и нас — рече Озбърн-Смит. — Инцидент 20 предизвика огромно вълнение. Чудили ли сте се кой измисля тези имена? Предполагам, че е Комисията по разузнаването.
Бонд уклончиво кимна.
Погледът на Пърси обходи кабинета, спря се за миг на пластмасов пистолет с оранжево дуло, използван в тренировки за бойни действия отблизо, и се върна на Бонд.
— Доколкото чух, Отбранителната разузнавателна агенция и МИ6 са яхнали метлата, за да изфучат по афганистанския маршрут и да търсят лошите навътре в страната. Така вие и аз ставаме отхвърлените по-млади братя, изоставени и омотани в сръбската връзка. Но понякога пионките печелят играта, нали?
Озбърн-Смит избърса носа си с кърпичка. Бонд не си спомняше кога за последен път беше виждал някой под седемдесет години да използва подобна комбинация от жестове и аксесоари.
— Чувал съм за вас, Бонд… Джеймс. Нека си говорим на малки имена, а? Фамилията ми е дълга и сложна. Все едно да носиш кръст на гърба си. Също като моята длъжностна характеристика заместник старши директор на отдел „Полеви операции“.
Доста неумело вметнато — помисли си Бонд.
— И така, Пърси и Джеймс. Звучи като комедийно шоу. Чувал съм за теб, Джеймс. Славата ти се носи навсякъде. Не те „предшества“, разбира се. Поне от онова, което съм чувал.
О, Боже — отегчи се Бонд. Търпението му се изчерпваше. Той изпревари продължението на монолога и подробно обясни какво се е случило в Сърбия.
Озбърн-Смит слушаше внимателно и си водеше записки, а после описа какво е станало от британската страна на Ламанша. Не беше особено информативно. Въпреки включването на внушителните умения за наблюдение на филиала на МИ5, известен като „Наблюдателите“, никой не беше успял да потвърди нещо повече от това, че хеликоптерът е закарал Ирландеца някъде на североизток от Лондон. Оттогава не бяха засекли нито МАСИНТ, нито друга следа от хеликоптера.
— Е, каква ще бъде стратегията ни? — попита Озбърн-Смит, макар че думите му не прозвучаха като въпрос, а по-скоро като встъпление към директива. — ОРА, МИ6 и всичко живо обикалят пустинята и търсят афганистанци, готвещи масово унищожение, но аз искам да действаме тук, да намерим Ирландеца и Ной, да ги увием в стегнати панделки и да ги доведем при нас.
— Да ги арестуваме?
— Да ги „задържим“ може би звучи по-добре.
— Не съм сигурен дали това е най-уместният подход — деликатно отбеляза Бонд. Бъди дипломатичен с туземците, за бога…
— Защо не? Нямаме време за наблюдение — леко фъфлейки, възрази Озбърн-Смит. — Само за разпит.
— Щом е изложен на риск животът на хиляди хора, Ирландеца и Ной не действат сами. Те може би дори са твърде ниско в хранителната верига. Със сигурност знаем само, че ще има среща в кабинета на Ной. Нищо не предполага, че той ръководи операцията. Ами Ирландеца? Той натиска спусъка. Определено си знае работата, но по принцип е черноработник. Мисля, че трябва да ги идентифицираме и да ги държим в играта, докато получим повече отговори.
10
Бърнард Лоу Монтгомъри (1887-1976 г.) Британски офицер, един от най-изявените съюзнически генерали през Втората световна война. Ръководи десанта в Нормандия, с който започва съюзническото настъпление в Западна Европа. — Б.пр.