Сану Хирани, шефът на отдел „Кю“ в ГМР, беше слаб мъж на четирийсет и няколко години. Кожата му беше жълтеникава, а буйната му черна коса ограждаше лице, достатъчно хубаво, за да получава роли в Боливуд14. Той беше блестящ играч на крикет, известен с бързия си боулинг15, и бе завършил химия, електроинженерство и компютърни науки в най-елитните университети в Обединеното кралство и Америка (където успя във всичко, освен да запознае с любимия си спорт янките, които нито схващаха тънкостите на играта, нито издържаха на продължителността на мача).
Отдел „Кю“ беше технически, поддържащ анклав в ГМР и Хирани контролираше всичко свързано с джунджуриите, които винаги се бяха използвали в занаята, факирите в отдели като „Кю“ и „Наука и технологии“ в ЦРУ прекарваха времето си да измислят нов хардуер и софтуер — миниатюрни камери и фотоапарати, невероятни оръжия, маскировки, комуникационни устройства и уреди за наблюдение. Такова беше и най-новото изобретение на Хирани — свръхчувствителен всеобхватен микрофон, монтиран в мъртва муха. („Бръмбар в бръмбара“ — иронично изкоментира Бонд пред създателя му, който отвърна, че той е осемнайсетият човек, който се шегува по този начин, и добави, че от гледна точка на биологията мухата не е бръмбар.)
Тъй като причината за съществуването на ГМР беше оперативна, голяма част от работата на Хирани се състоеше в грижи да осигурява с достатъчно монокли, бинокли, камуфлаж, комуникационни устройства, специални оръжия и уреди за наблюдение. В това отношение той беше като библиотекар, който проверява дали книгите са описани правилно и върнати ли са навреме.
Специфичната му гениалност обаче беше в това да изобретява и импровизира и да измисля устройства като айкюфона. Освен всичко останало ГМР държеше патента на десетки негови изобретения. Когато беше на мисия и се озовеше в трудно положение, Бонд или някой друг агент от отдел „0“ се обаждаше на Хирани по всяко време на денонощието и той намираше решение. Хирани или хората му измайсторяваха нещо в кабинета и го изпращаха по експресната дипломатическа поща за един ден. Често времето беше от критично значение и Хирани включваше някой от множеството умни новатори и тарикати по света да изработят, открият или модифицират устройството на място.
— Джеймс. — Двамата се ръкуваха. — Чух, че са ти възложили Инцидент 20.
— Така изглежда.
Бонд седна и забеляза книга на бюрото на Хирани. „Тайната война на Чарлс Фрейзър-Смит“, една от любимите му за историята на техническите средства в шпионажа.
— Сериозно ли е?
— Много — лаконично отговори Бонд. На два пъти едва не го бяха убили, докато изпълняваше мисията, при това за период само от четирийсет и осем часа.
Хирани се настани под снимки на първите компютри „Ай Би Ем“ и на индийски играчи на крикет и попита:
— Какво ти трябва?
Бонд заговори тихо, за да не го чуе колегата наблизо, млада жена, която захласнато гледаше екрана на компютъра си.
— Имаш ли комплекти за наблюдение, които може да се монтират на място? Не мога да се добера до компютъра или телефона на обекта, но вероятно ще успея да поставя нещо в кабинета, колата или дома му. Да бъде за еднократна употреба. Сигурно няма да мога да го прибера после.
— Аха… — помръкнаха светлите очи на Хирани.
— Проблем ли има, Сану?
— Трябва да ти кажа, че преди десетина минути ми се обадиха от горе, Джеймс.
— Бил Танър?
— Не, още по-отгоре.
М. По дяволите — изруга наум Бонд. Виждаше накъде отиват нещата.
— Той каза, че ако някой от отдел „0“ иска комплект за наблюдение, веднага да му се обадя — продължи Хирани. — Странно съвпадение.
— Да, странно — намусено се съгласи Бонд.
— Е, да му кажа ли, че някой от отдел „0“ иска комплект за наблюдение? — подсмихна се Хирани.
— Вероятно ще можеш да изчакаш малко.
— Имам няколко чудесни пакета, от които може да си избереш. — Хирани говореше като търговец на коли. — Микрофон, който се захранва по индукция. Трябва само да го сложиш близо до електрически кабел. Не е необходима батерия. Долавя гласове от петнайсет метра разстояние и силата на звука се регулира автоматично, за да няма изкривяване. А, постигнахме голям успех и с още нещо монета от две лири, възпоменателна, от 1994 г. за тристагодишнината на Английската банка. Относително рядка е и мишената обикновено я запазва за късмет, но не е чак толкова рядка, че да иска да я продаде. Батерията издържа четири месеца.
14
Неофициално популярно наименование на мощната киноиндустрия на индийския град Мумбай — Б.пр.
15
В крикета това е хвърлянето на топката към вратичката, защитавана от батсмъна. — Б.ред.