Лъчезарните ѝ златистозелени очи продължаваха да го гледат и тя все още се усмихваше. Бонд знаеше, че може да платят сметката, да излязат и Фили да го хване под ръка, докато вървят към дома ѝ. Знаеше, че размяната на остроумни реплики ще продължи. Знаеше, че любенето ще бъде изпепеляващо. Виждаше го в искрящите ѝ очи, в начина, по който тя се нахвърли върху храната, в дрехите, които беше облякла, и в смеха ѝ.
И в същото време съзнаваше, че не трябва да го прави. Не сега. Когато беше свалила пръстена от ръката си и го бе върнала, Фили се беше простила и с част от сърцето си. Той не се съмняваше, че тя ще се съвземе, защото жена, която кара бясно мотоциклет BSA по черните пътища на Пийк Дистрикт, не може да бъде потисната дълго.
Обаче реши да изчака.
Ако беше жена, която евентуално би допуснал в живота си, Офелия Мейдънстоун щеше да си остане такава още един-два месеца.
— Мисля, че в менюто за след вечеря видях „Арманяк“, който ме заинтригува. Бих искал да го опитам.
Той разбра, че е постъпил правилно, когато чертите на лицето ѝ омекнаха и облекчението и благодарността надделяха над разочарованието, макар и съвсем малко, Фили стисна ръката му и после се облегна назад.
— Поръчай и за мен, Джеймс. Убедена съм, че знаеш какво обичам.
Вторник
Смърт в пясъците
Деветнайсета глава
Джеймс Бонд се събуди от сън, който не можеше да си спомни, но който го беше накарал да се изпоти обилно. Сърцето му биеше бързо — още по-силно от неприятния пронизителен звън на телефона.
Часовникът до леглото показваше пет и една минута сутринта. Бонд грабна мобилния си телефон и погледна екрана, като мигаше, за да прогони съня. „Бог да те благослови“ помисли си и отговори:
— Bonjour, mon ami.
— Et toi aussi!16 — отвърна плътен, дрезгав глас. — Линията е закодирана, нали?
— Oui17. Да, разбира се.
— Не знам как сме се оправяли в дните преди закодирането — отбеляза Рьоне Матис, който вероятно беше в кабинета си на булевард „Мортие“ в Двайсети департамент в Париж.
— Нямаше дни преди закодирането, Рьоне, а само дни, когато имаше приложение за закодиране на сензорния екран.
— Добре го каза, Джеймс. Ставаш все по-мъдър, comme un philosophe18. И при това толкова рано сутринта.
Трийсет и пет годишният Матис беше агент във френските тайни служби, Дирексион Женерал де ла Секюрите Екстериор, ДЖСЕ. Двамата с Бонд работеха заедно от време на време в съвместни операции на ГМР и ДЖСЕ. Наскоро бяха разбили организации на „Ал Кайда“ и други престъпни групировки в Европа и Северна Африка. Освен това бяха изпили значителни количества „Лилет“ и „Луи Рьодерер“ и прекарали няколко доста… колоритни нощи в градове като Букурещ, Тунис и Бари, освободения от задръжки бисер на италианското адриатическо крайбрежие.
Вчера вечерта Бонд се бе обадил именно на Рьоне Матис, а не на Озбърн-Смит, и бе помолил приятеля си да проведе наблюдение на Северан Хидт. Взе решението с нежелание, но беше осъзнал, че трябва да предприеме политически рискованата стъпка, за да заобиколи не само Трето управление, но и самия М. Наблюдението му беше необходимо, но Бонд трябваше да бъде сигурен, че Хидт и Ирландеца няма да разберат, че британските власти ги следят.
Франция, разбира се, също извършваше шпионски операции като БПКС в Англия, Агенцията за национална сигурност в САЩ и разузнавателните агенции с щедър бюджет на всички други страни.
ДЖСЕ непрекъснато подслушваше разговори и четеше имейли на граждани на други страни, включително Обединеното кралство. (Да, в момента двете държави бяха съюзници, но в миналото имаше един малък проблем между тях.)
Ето защо Бонд се обади за услуга и помоли Рьоне Матис да подслушва ЕЛИНТ и СИГНИТ сигналите от Лондон чрез френски шпионски сателит, който търсеше определени ключови думи.
— Имам нещо за теб, Джеймс — рече Матис.
— Обличам се. Ще те включа на високоговорител.
Бонд натисна бутона и скочи от леглото.
— Това означава ли, че червенокосата хубавица е до теб и също ще слуша?
Бонд се подсмихна, не на последно място, защото французинът случайно беше налучкал цвета на косата. В съзнанието му за миг изплува образ как допира буза до страната на Фили снощи на стълбите пред дома ѝ, а буйните ѝ коси погалиха рамото му, преди тя да се прибере в апартамента си.