— Потърсих сигнали, маркирани със „Северан Хидт“ или прякора му „Ной“ и всичко, свързано със „Зелена инициатива“, плана „Геена“, дерайлиране на влакове в Сърбия, заплахи в петък и всичко това в близост до имена, които звучат ирландски. Но стана нещо много странно, Джеймс. Сателитният вектор беше прицелен право в базата на „Зелена инициатива“ източно от Лондон, но от мястото не излизаха никакви СИГНИТ. Той сякаш е забранил на работниците си да носят мобилни телефони. Много любопитно.
Да, наистина — помисли си Бонд и продължи бързо да се облича.
— Но успяхме да научим някои неща. В момента Хидт е в дома си и ще напусне страната днес сутринта. Предполагам, че скоро. Не знаем къде ще ходи, но ще пътува със самолет. Споменава се за летище и паспорт. И ще лети с частен самолет, защото хората му са разговаряли с пилота. Боя се, че нямаме представа кое е летището. Знам, че в Лондон са много. Взели сме ги на прицел… само за наблюдение, ще побързам да добавя!
Бонд не можа да се сдържи да не се засмее.
— За план „Геена“ не открихме нищо, Джеймс, но имам обезпокоителна информация. Преди петнайсетина минути засякохме кратко обаждане до място на петнайсетина километра западно от „Зелена инициатива“, извън Лондон.
— Вероятно домът на Хидт.
— Мъжки глас каза: „Северан, аз съм“. Имаше акцент, но алгоритмите ни не можаха да определят регион на произхода. Размениха си няколко любезности и после: „Потвърдено е за седем часа тази вечер. Броят на мъртвите ще бъде деветдесет и няколко. Трябва да бъдеш там не по-късно от седем без петнайсет“.
Оказваше се, че Хидт или е участник в план за убийство на десетки хора, или ще го извърши самият той.
— Кои са жертвите? И защо ще умрат?
— Не знам, Джеймс, но не по-малко обезпокоителна беше и реакцията на Хидт. Гласът му беше като на un enfant19, на което предлагат шоколад. Той отвърна: „О, каква чудесна новина! Много ти благодаря.“ — Гласът на Матис стана мрачен. — Не бях чувал такава радост от перспективата да убиеш някого. Ала още по-странното е, че попита: „Колко близо може да отида до труповете?“.
— Така ли каза?
— Да. Другият мъж отговори, че може да отиде много близо. Хидт остана доволен и от това. После телефоните млъкнаха и оттогава не са използвани отново.
— Седем вечерта. Някъде в страната. Нещо друго?
— Опасявам се, че няма.
— Благодаря ти за всичко. По-добре да продължа с лова.
— Бих искал да задържа по-дълго сателита онлайн, но шефовете ми вече задават въпроси защо се интересувам от онова незначително малко място на име Лондон.
— Следващия път аз черпя, Рьоне.
— Разбира се. Аu revoir20.
— А bientot, et merci bеаuсоuр21 — каза Бонд и прекъсна линията.
В годините като капитан в Кралския военноморски резерв и агент на ГМР Бонд се беше изправял срещу някои изключително опасни типове бунтовници, терористи, престъпници психопати и неморални предатели, които продаваха ядрени тайни на хора, достатъчно луди да ги използват. Каква обаче беше играта на Хидт?
Цел… реакция.
Макар да не беше ясно каква е извратената игра на Хидт, Бонд можеше да реагира.
Десетина минути по-късно той хукна надолу по стълбите и извади от джоба си ключа на колата. Не беше необходимо да търси адреса на Хидт. Снощи го беше запомнил.
Двайсета глава
Темз Хаус, домът на МИ5, правителствения отдел по въпросите за Северна Ирландия и някои сходни организации по сигурността, не е внушителен като резиденцията на МИ6, която се намира наблизо, отсреща, на южния бряг на Темза. Централата на МИ6 по-скоро прилича на футуристичен анклав от филм на Ридли Скот (наричат я Вавилон-на-Темза заради приликата ѝ със зикурат и не толкова любезно — Леголанд.)
Но макар и не тъй поразителна в архитектурно отношение, Темз Хаус е далеч по-заплашителна. Деветдесетгодишният монолит от сив камък е място, където, ако беше милиционерско управление в Съветска Русия или Източна Германия, човек би започнал да отговаря, преди да му зададат въпросите. От друга страна, сградата може да се похвали с доста внушителни скулптури (например „Британия“ и „Свети Георги“ на Чарлс Сарджънт Джагър) и всеки ден до предния вход се приближават туристи от Арканзас или Токио, решили, че това е галерията „Тейт“, която се намира наблизо.
В недрата без прозорци на Темз Хаус се помещават офисите на Трето управление. В името на отричането на истината организацията съзнателно беше наела пространство и оборудване от МИ5 (а никой няма по-добро оборудване от МИ5), при това на един хвърлей камък.