Какво е това? — зачуди се Озбърн-Смит. Защо такъв богаташ живееше в Канинг Таун? Кварталът беше беден, населен с етнически малцинства и изпълнен с насилие, престъпления и банди, но с ожесточено лоялни обитатели и активни градски съветници, които работеха много усилено за избирателите си. Извършваше се мащабно строителство, освен съоръженията за Олимпийските игри, които според някои щяха да се състоят в центъра на квартала. Озбърн-Смит си спомни, че преди десетилетия баща му е слушал „Полис“, Джеф Бек и „Депеш Мод“ да свирят в легендарна кръчма в Канинг Таун.
— Защо Хидт живее там? — попита той.
— Току-що ми се обадиха, че Джеймс Бонд е излязъл от апартамента си и се е отправил на изток — съобщи асистентът му. — Но се е изплъзнал от нашия човек. Кара като Михаел Шумахер.
— Знаем къде отива. При Хидт.
Озбърн-Смит мразеше да обяснява очевидното.
Докато минутите летяха, без в жилището на Хидт да има раздвижване, младият помощник на Озбърн-Смит му съобщи най-новата информация. Екипът за арест беше сформиран и включваше въоръжени офицери.
— Те искат да знаят какви са заповедите, сър.
Озбърн-Смит се замисли.
— Нека бъдат готови, но ще почакаме да видим дали Хидт ще се срещне с някого. Искам да се събере целият екип.
— Сър, има раздвижване — извика техническият специалист.
Озбърн-Смит се наведе към екрана и видя грамаден мъж в черен костюм, вероятно охранител, който изнесе куфари от къщата и ги занесе в гаража.
— Сър, Бонд току-що пристигна в Канинг Таун. Специалистът наклони лоста и образът се увеличи. — Ето посочи той. — Това е бентлито му.
Автомобилът намали и спря до тротоара.
Асистентът подсвирна.
— „Континентал GT“. Жестока кола. Имаше специално предаване за тях в „Топ Гиър“. Гледал ли си това шоу, Пърси?
За жалост обикновено работя.
Озбърн-Смит тъжно погледна разрошения заместник-заместник и реши, че ако не проявява повече уважение, младият мъж вероятно няма да оцелее в кариерата много дълго след края на операция „Инцидент 20“.
Бонд паркира бентлито дискретно — ако думата можеше да се използва, за да се опише кола за сто двайсет и пет хиляди лири в Канинг Таун — на петдесетина метра от жилището на Хидт, скрито зад няколко контейнера.
— Екипът за арест е в хеликоптера, сър докладва асистентът.
— Да излитат — нареди Озбърн-Смит — и да кръжат във въздуха някъде край Корнишона22.
Четирийсететажната сграда с офиси на швейцарската застрахователна компания „Суис Ре“, която се извисяваше над лондонското Сити и според него по-скоро приличаше на космически кораб от петдесетте години на миналия век, отколкото на кисела краставичка, заемаше централна позиция и следователно беше добро място, откъдето да започнат преследването.
— Предупредете охраната на всички летища Хийтроу, Гатуик, Лутън, Сгансгед, Лъндън Сити, Саутенд и Бипш Хил.
— Добре, сър.
— Още обекти — рече техническият специалист.
На екрана трима души излизаха от къщата. Висок мъж в костюм и прошарена коса и брада вървеше до дългурест блондин, чиито ходила стъпваха навън. Следваше ги слаба жена в черен костюм и с бели коси.
— Онзи с брадата е Хидт — отбеляза специалистът.
— Имаш ли представа коя е жената?
— Не, сър.
— А жирафът? — подигравателно попита Озбърн-Смит. Още беше ядосан, че Бонд не е сметнал за необходимо да попълни формуляра за огнестрелното оръжие. Той ли е Ирландеца, за когото всички говорят? Снимай ги и ги пусни за проверка. Побързай.
Тримата влязоха в гаража. Миг по-късно през портата изфуча черно ауди А8 и подкара по улицата.
— И тримата са в колата заедно с охранителя — извика заместник-заместникът.
— Включете наблюдение МАСИНТ. И маркирайте с лазер за всеки случай.
— Ще се опитам — отговори специалистът.
Направи го.
Бентлито на Бонд плавно се вля в движението и пое след аудито.
— Увеличи образа и не ги изпускай — заповяда Озбърн-Смит с фъфлене, от което отдавна се мъчеше да се отърве. Говорният дефект го тормозеше през целия му живот.
Камерата се фокусира върху германския автомобил.
— Добро момче — похвали той техническия специална.
Аудито се движеше бързо. Бонд го следваше дискретно, но не пропусна нито един завой. Шофьорът на немската кола беше добър, но Бонд беше още по-добър — предугаждаше кога онзи ще опита нещо хитро, ще се откаже да свърне или неочаквано ще смени лентата и контрираше мярката. Двата автомобила минаваха на зелено, жълто и червено.
22
Небостъргачът „30 Сейнт Мери Екс“, известен още като „Корнишона“ или „Краставицата“, висок 180 метра — Б.пр.