В същия миг чу скърцане на кожени обувки зад гърба си и усети, че някой бързо се приближава към него.
Остана абсолютно неподвижен.
И после голяма ръка — бяла и осеяна с лунички сграбчи стола до него и го дръпна назад.
На стола тежко се отпусна мъж.
— Здравей, Джеймс. — Гласът имаше силен тексаски акцент. — Добре дошъл в Дубай.
Бонд се усмихна и обърна глава към приятеля си. Двамата радушно стиснаха ръцете си.
Феликс Лайтър беше няколко години по-голям от него, висок и строен, и костюмите му висяха като на закачалка. Бледото му лице и гъстата рошава сламеноруса коса изключваха работата под прикритие в Близкия изток, освен ако не играеше сам себе си — нахакан, отракан тип от Американския юг, любител на удоволствията. Мудните му обноски и безгрижно бъбрене бяха измамни. Лайтър можеше да реагира като нож на пружина, когато случаят го налага… и Бонд го беше виждал с очите си.
Когато пилотът на Фуад Хараз беше съобщил, че няма да могат да изпреварят Хидт до Дубай, Бонд се обади на Феликс Лайтър и го помоли да му върне услугата за „Леман Брадърс“. Изпитваше безпокойство да използва връзките на МИ6 в Дубай заради проучванията на Озбърн-Смит, но нямаше подобни задръжки да се обърне към ЦРУ, които действаха на цялата територия на Обединените арабски емирства. Да поиска помощ от Лайтър, който беше старши агент в Националната тайна служба на Агенцията, беше политически риск. Използването на сродна агенция без разрешение отгоре можеше да доведе до сложни дипломатически последици, а Бонд вече го беше направил веднъж с Рьоне Матис. Със сигурност подлагаше на изпитание нововъзвърнатия си картбланш.
Феликс Лайтър беше повече от готов да посрещне самолета на Хидт и да проследи тримата пътници до целта им, която се оказа хотел „Интерконтинентал“. Хотелът беше свързан с търговския център, където сега двамата седяха.
Бонд разказа на Феликс за Хидт, Ирландеца и мъжа в тойотата. Лайтър беше наблюдавал мола и както се оказа, беше пазил гърба на Бонд.
— Е, имам ли приятел, който се навърта наоколо?
— Забелязах го да се приближава на четирийсетина метра от юг — отвърна Феликс и се усмихна, сякаш контранаблюдението беше последното нещо, за което мислеше. — Копелето стоеше до входа, но изчезна.
— Който и да е, добър е.
— Да. — Лайтър се огледа и попита: — Вярваш ли в пазаруването тук? — Той посочи клиентите. — В Англия имате молове, нали, Джеймс?
— Разбира се. И телевизия. И течаща вода. Надяваме се един ден да се сдобием и с компютри.
— Някой път ще дойда на гости и ще те науча да охлаждаш бира. — Феликс повика сервитьора и си поръча кафе, а сетне прошепна на Бонд: — Бих казал „Американо“, но хората може да отгатнат националността ми и прикритието ми да отиде по дяволите.
Той подръпна леко ухото си — сигнал за появата на слаб арабин, облечен като местен жител. Бонд нямаше представа кой е човекът. Мъжът имаше такъв вид, сякаш беше карал някоя от лодките таксита, които пореха водите на Дубай Крийк.
— Юсуф Насад — представи го Лайтър. — Това е господин Смит.
Бонд предположи, че и Насад не е истинското име на арабина. Сигурно беше местен сътрудник и тъй като го ръководеше Феликс, много добър. Лайтър беше майстор вербовчик. Американецът обясни, че Насад му е помогнал да проследи Хидт от летището.
Арабинът седна.
— Нашият приятел? — попита Феликс.
— Изпари се. Мисля, че те видя.
— Изпъквам прекалено много — засмя се Лайтър. — Не знам защо от Лангли ме изпратиха тук. Ако бях под прикритие в Алабама, никой нямаше да ме забележи.
— Не можах да го видя много добре — обади се Бонд. — Черна коса, синьо сако.
— Костелив орех — отбеляза Насад на онова, което Бонд би описал като американски телевизионен английски. — Атлетичен. Косата му е подстригана съвсем късо. И има златна обеца. Без брада. Опитах се да го снимам, но той офейка твърде бързо.
— Освен това снимаме с боклуци — добави Феликс. — Онзи човек още ли ви дава страхотни играчки? Как му беше името? Куентин? Куигли?
— „Кю“ е отдел, а не човек. Означава снабдяване23.
— И не беше само по риза, а носеше сако — продължи Насад. Голямо като шлифер.
— В тази жега? Тогава е криел оръжие — заключи Бонд.
— Видя ли какво е?
— Не.
— Имаш ли представа кой може да е той?