Бонд кимна.
— Някои от клиентите ми бързат. Вие сте първият ми избор, но ако ще има забавяне, ще се наложи да…
— Не, не. Моля ви. Утре ще бъде чудесно.
Бонд се помъчи да изтръгне повече информация, но в същия миг светлините намаляха и на подиума близо до мястото, където стояха Хидт и Бонд, се качи жена.
— Добър вечер — извика тя на английски с южноафрикански акцент. — Добре дошли на всички. Благодаря ви, че дойдохте на нашето събитие.
Тя беше изпълнителният директор на благотворителната организация и Бонд се подсмихна, като чу името ѝ — Фелисити Уилинг27.
Според него тя не беше красива като Фили Мейдънстоун. Лицето ѝ обаче беше интересно и поразително, гримирано, то излъчваше нещо хищническо. Очите ѝ бяха тъмнозелени, същински летни листа, озарени от слънцето, а тъмнорусата ѝ коса, прибрана в строг кок на тила, подчертаваше решителните извивки на носа и брадичката ѝ. Беше облечена в тясна морскосиня рокля за коктейли, изрязана дълбоко отпред и още по-дълбоко отзад. Сребристите ѝ обувки имаха тънки каишки и застрашително високи токчета. На шията ѝ блестяха розови перли, на показалеца на дясната ѝ ръка имаше пръстен, също с перла. Късо изрязаните ѝ нокти не бяха лакирани.
Тя огледа публиката с пронизващ, почти предизвикателен поглед и продължи:
— Трябва да ви предупредя. — Напрежението се засили. — В университета бях известна като Фелисити Уилфул28, подходящо име, както ще разберете по-късно, когато правя обиколките. Заради личната ви безопасност ви съветвам да държите готови чековите си книжки. — Усмивка замени сериозното изражение. Щом смехът стихна, Фелисити заговори за проблемите с глада. — Африка трябва да внася двайсет и пет процента от храната си… Населението се увеличава, но реколтата днес не е по-богата, отколкото беше през 1980 година… В страни като Централноафриканската република близо една трета от домакинствата са несигурни дали ще могат да си осигурят храна… В Африка недостигът на йод е главната причина за мозъчни увреждания, а недостигът на витамин А за слепотата… Близо триста милиона семейства на континента нямат достатъчно храна. Това се равнява на цялото население на Съединените щати…
Фелисити Уилинг обясни, че Африка, разбира се, не е сама в нуждата си от помощи във вид на храна и че благотворителното дружество атакува тази епидемия по всички фронтове. Благодарение на щедростта на дарителите, мнозина от които са тук, организацията разширила дейността си от южноафриканска в международна благотворителност и отворила офиси в Джакарта, Порт-о-Приенс и Мумбай, като планирала и други.
Тя добави, че най-голямата доставка на царевица, сорго, мляко на прах и други богати на хранителни вещества продукти, изпращана някога за Африка, скоро ще пристигне в Кейптаун и ще бъде разпределена в целия континент.
Фелисити прие аплодисментите, но после усмивката ѝ изчезна. Тя отново се втренчи в тълпата с проницателни очи и заговори с тих, дори заплашителен глас за необходимостта по-бедните страни да станат независими от западните „агрополиси“. Присмя се на преобладаващия подход на Америка и Европа да сложат край на глада чужди мегафирми насилствено навлизали в страните от Третия свят и изцеждали местните фермери — хората, които знаят как да получават най-големите добиви от земята. Тези предприемачи използвали Африка и други страни като лаборатории, за да изпробват неизпитани методи и продукти като изкуствени торове и генетично модифицирани семена.
— Преобладаващото мнозинство международни агрофирми се интересуват само от печалбата, не и да облекчат страданията на хората. А това е неприемливо.
Накрая Фелисити Уилинг изброи поименно дарителите. Хидт беше сред тях. Той реагира на аплодисментите, като помаха с ръка. Усмихна се, но думите, които прошепна на Бонд, говореха друго:
— Ако искате ласкателства, раздавайте пари. Колкото по-отчаяни са хората, толкова повече те обичат.
Очевидно не му се искаше да бъде там.
Фелисити слезе от подиума и започна да обикаля стаята, а гостите продължиха мълчаливото наддаване.
— Не знам дали имате планове, но ви предлагам да отидем да вечеряме някъде. Аз черпя.
— Съжалявам, Терон, но трябва да се срещна с един партньор. Той току-що пристигна в града за проекта, който споменах.
„Геена“. Бонд определено искаше да разбере кой е партньорът.
— С удоволствие каня всички, включително партньора ви.
— Опасявам се, че тази вечер не е удобно — разсеяно каза Хидт, извади айфона си и прегледа съобщенията или пропуснатите обаждания. След това вдигна глава и забеляза, че Джесика смутено стои сама пред маса с предмети, предложени на търга. Тя го погледна и той нетърпеливо ѝ направи знак да отиде при него.
27
Фелисити (felicity, англ. — щастие, блаженство); Уилинг (willing, англ. — склонен) = проявяващ желание; желаеща щастие — Б.ред.