— Скоро трябва да тръгна за „Зелена инициатива“. Нуждая се от транспорт. Някой може ли да ми уреди кола под наем на името на Терон?
Нкози кимна ентусиазирано.
— Несъмнено. Ти обичаш да караш, капитане.
— Да. Откъде знаеш? — учуди се Бонд.
— По пътя от летището вчера гледаше с интерес едно „Мазерати“, мотоциклет „Мото Гуци“ и „Мустанг“ с ляв волан от Америка.
— Много си наблюдателен, офицер.
— Старая се. Фордът е хубав автомобил, но един ден ще имам „Ягуар“. Това е мечтата ми.
— Здравейте, здравейте — разнесе се силен глас от коридора.
Бонд не се изненада, че гласът принадлежи на Грегъри Лам. Агентът на МИ6 влезе и махна за поздрав на всички. Беше очевидно, че Бхека Джордан не го харесва, както призна Лам вчера, въпреки че той и Нкози, изглежда, се разбираха. Двамата поговориха за скорошен футболен мач.
Едрият червендалест мъж погледна предпазливо Джордан и после се обърна към Бонд.
— Дойдох за теб, приятелю мой. Получих сигнал от Воксхол Крос29 да ти помогна.
Лам беше куриерът, за когото Бонд с нежелание спомена пред Хирани по-рано сутринта. Не можа да се сети за никого другиго, когото да използва след толкова кратко предизвестие, а Лам поне беше проверен.
— Хвърлих се направо в бурните води, дори не съм закусил, приятелю мой, да знаеш. Говорих с онзи човек от вашия отдел „Кю“. Той винаги ли е толкова бодър и весел рано сутринта, по дяволите?
— Да — отвърна Бонд.
— Трябва да си побъбрим с него. Имам проблем с навигацията на моите чартърни кораби. Пиратите подслушват сигналите. Къде отидоха превръзките на очите и дървените крака? Хирани каза, че има устройства, които заглушават подслушваните, но не пожела да ми изпрати някое. Има ли начин ти да ходатайстваш за мен?
— Знаеш, че нашата организация официално не съществува.
— Всички сме в един отбор — намусено каза Лам. — След един-два дни очаквам пристигането на огромен кораб.
Да помогне на доходната кариера за прикритие на Лам, беше последното нещо, за което Бонд мислеше в момента.
— А задачата ти днес? — строго попита той.
— А, да — даде му Лам черната чанта, която носеше така, сякаш съдържаше короната на английската кралица. — Може и да прозвучи нескромно, но утрото беше поразителен успех. Абсолютно бляскав. Тичах насам-натам и раздавах бакшиши. Ще ми възстановиш парите, нали?
— Убеден съм, че ще уредим нещо.
Бонд отвори чантата и огледа съдържанието. Втренчи се внимателно в един предмет — пластмасова тубичка с етикет „Облекчение — за конгестия, причинена от астма“.
Хирани беше гениален.
— Инхалатор. Проблеми с белите дробове ли имаш, капитане? — попита Нкози. — Брат ми също. Той работи в златна мина.
— Не съвсем — отговори Бонд и пъхна в джоба си другите неща, които беше донесъл Лам.
Телефонът иззвъня и Нкози вдигна.
— Имам хубава кола за теб, капитане — каза той, след като затвори. — „Субару“. Четири по четири.
Субару — иронично си помисли Бонд, но Нкози сияеше, затова учтиво добави:
— Благодаря, офицер. С нетърпение очаквам да я карам.
— Харчи малко — въодушевено допълни Нкози.
— Убеден съм — рече Бонд и тръгна към вратата.
Грегъри Лам го спря.
— Бонд, понякога не съм сигурен дали силните на деня в Лондон ме възприемат сериозно. Вчера малко преувеличих за Кейптаун, фактът е, че най-лошото, което се случва тук, е някой военен диктатор да дойде от Конго на плаж или тип от „Хамас“ да мине транзитно през летището. Искам да ти благодаря, че ме включваш, приятелю мой. Аз…
— Лам, да предположим, че съм ти приятел. Тогава няма да се налага да го повтаряш. Какво ще кажеш?
— Добре, прия… добре.
Дебелото лице на Лам се разтегли в усмивка.
Следваща спирка — адът — помисли си Бонд, докато излизаше.
Четирийсет и пета глава
Джеймс Бонд хареса шегичката на Колийн Нкози.
Да, колата, която той беше намерил за агента, беше малка и внос от Япония, син металик „Субару Импреза WRX“, модел STI, с турбо двигател с триста и пет конски сили, шест скорости и висок спойлер. Кокетното малко превозно средство щеше да се чувства много по-добре на състезателна писта, отколкото на някой паркинг на супермаркет. Бонд седна зад волана и не се сдържа. Изфуча по Баютенкант Стрийт, оставяйки две следи от гуми, и се отправи към магистралата.
Половин час пътува на север от Кейптаун, воден от сателитна навигация, и накрая зави по Н7 и продължи на изток по все по-малко оживен път, покрай бездънна каменна кариера и после грозен пейзаж с ниски хълмове, донякъде зелени, донякъде кафяви от есенните багри. Тук-там по няколко дървета нарушаваха монотонността.