Майското небе беше облачно и въздухът бе влажен, но от пътя се вдигаше прахоляк, разнасян от камионите на „Зелена инициатива“, превозващи отпадъци в посоката, в която се беше отправил Бонд. Освен обикновените боклукчийски камиони имаше и много по-големи, изрисувани с името и емблемата на „Зелена инициатива“ отличителния зелен лист. Страничните надписи показваха, че идват от бази на фирмата из цяла Южна Африка. Бонд се изненада, като видя камион от филиал в Претория, административната столица на страната, която се намираше много далеч. Защо Хидт поемаше разходите да пренася отпадъци чак до Кейптаун, когато можеше да отвори депо за рециклиране там, където е необходимо?
Той смени скоростите и изпревари няколко камиона. Маневреният, бързо подвижен автомобил му доставяше удоволствие. Трябваше да разкаже на Фили Мейдънстоун за субаруто.
Мина покрай голям пътен знак в черно и бяло:
Бонд се беше отклонил от Н7 преди няколко километра, когато пътят се бе разделил на две. Камионите тръгнаха надясно. Той свърна наляво и пое по шосето, пред което имаше знак със стрелка.
Бонд бързо мина покрай гъста горичка дърветата бяха високи, но изглеждаха наскоро засадени преодоля малко възвишение, без да обръща внимание на знака за ограничение на скоростта до четирийсет километра в час, и рязко удари спирачки, когато видя „Зелена инициатива“. Внезапното спиране не беше заради някакво препятствие или остър завой, а заради обезпокоителната гледка, която го поздрави.
Безкрайното пространство на сметището изпълваше полезрението му и изчезваше в мъгла от прах в далечината. Оранжевите огньове от горящи отпадъци се виждаха най-малко от километър и половина.
Същински ад.
Пред Бонд имаше препълнен паркинг, а отзад се издигаше сградата на централата, която също беше зловеща. Макар и не голяма, постройката беше грубовата, мрачна и внушителна. Небоядисаният едноетажен бункер имаше само няколко малки и запечатани прозореца. Дворът беше опасан с две триметрови метални огради, увенчани със зловеща бодлива тел, която блестеше на слабата светлина. Бариерите, поставени на разстояние десет метра една от друга, напомниха на Бонд за друг подобен периметър зоната, в която се стреляше на месо без предупреждение, около южнокорейския затвор, от който той успя да измъкне местен сътрудник на МИ6 миналата година.
Бонд се намръщи, докато оглеждаше конфигурацията на оградите. Единият му план беше провален. От онова, което Фелисити му каза, той знаеше, че там има детектори за метал и скенери и по всяка вероятност внушителна предпазна ограда, но беше предположил, че бариерата е една. Смяташе да вмъкне някои нещата, които Хирани му беше изпратил водонепроницаем миниатюрен радиопредавател и оръжие през оградата, да ги остави в тревата или храстите от другата страна и да ги вземе, след като влезе, но това нямаше да стане при наличието на две огради и такова голямо разстояние между тях.
Бонд отново подкара колата и видя, че входът е преграден от дебела стоманена порта, отгоре на която имаше табелка:
Девизът на „Зелена инициатива“ смрази кръвта му, не самите думи, а конфигурацията — полумесец от контрастни черни метални букви. Напомни му за надписа над входа на нацисткия лагер на смъртта Аушвиц, че работата ще направи свободни затворниците — ARBEIT MACHT FREI.
Той спря и слезе от колата. Задържа у себе си валтера и мобилния си телефон, за да разбере колко ефективна е охраната. В джоба му беше и инхалаторът за астматици, който Хирани му беше изпратил, а под предната седалка на субаруто беше скрил други неща, доставени от Лам сутринта.
Приближи се до първото караулно помещение на външната ограда. Едър мъж в униформа го поздрави със сдържано кимане. Бонд му каза името си. Човекът се обади по телефона и миг по-късно друг, също толкова грамаден и неприветлив мъж в черен делови костюм дойде и каза:
— Господин Терон, елате, ако обичате.
Бонд го последва през ничията територия между двете огради. Влязоха в стая, където трима въоръжени пазачи седяха и гледаха футболен мач. Те станаха незабавно.
— Господин Терон, тук имаме много строги правила каза охранителят. — Господин Хидт и партньорите му извършват повечето научноизследователска работа и разработките за фирмите си на тази територия и трябва внимателно да пазим професионалните си тайни. Не позволяваме внасянето на мобилни телефони или предаватели, нито фотоапарати, камери и пейджъри. Ще трябва да ги оставите тук.