Бараките, построени в спретнати редици като казарми, отново напомниха на Бонд за затвор или концентрационен лагер.
ARВEIT МАСНТ FREI…
— Насам — подвикна Хидт и тръгна по терен, отрупан със земекопни съоръжения, контейнери, бидони от петрол и палети с купища хартия и картон. Във въздуха се разнасяше тихо бръмчене и земята трепереше, сякаш работеше някаква огромна подземна пещ или машина — контрапункт на пронизителните писъци на чайките, които се спускаха да грабнат остатъци от храна, паднали от камионите, влизащи през портата, на около шестстотин метра на изток. — Ще ви изнеса кратък урок по бизнес — предложи той.
Бонд кимна.
— Има четири начина да се отървем от отпадъците. Може да ги изхвърлим някъде — предимно в сметища, но все още най-популярното място е океанът. Знаете ли, че в Тихия океан има четири пъти повече найлон, отколкото зоопланктон? Най-голямото сметище в света е Голямата тихоокеанска камара, огромна купчина боклук, която се движи между Япония и Северна Америка. Два пъти по-голяма е от Тексас и може да стане колкото целите Съединени щати. Никой не знае колко точно, но едно е сигурно — тя се увеличава. Вторият начин е отпадъците да се изгарят. Това е много скъпо и остава опасна пепел. Трето, боклукът може да се рециклира — експертната област на „Зелена инициатива“. И накрая, има минимизиране, което означава да се грижим да се произвеждат и продават все по-малко материали за еднократна употреба. Запознат сте с найлоновите бутилки за вода, нали?
— Разбира се.
— Те са много по-тънки, отколкото бяха.
Бонд му повярва.
— Това се нарича „олекотяване“. Много по-лесно се компресират. Обикновено самите продукти не са проблем, когато се стигне до изхвърляне. Опаковките имат много по-голям обем. С отпадъчните материали се справяхме лесно, докато не се променихме в консуматорско индустриално общество и започнахме масово производство на стоки. Как да дадем продуктите в ръцете на хората? Опаковаме ги в стиропор, слагаме ги в кутия и после, за бога, ги пускаме в найлонови торбички, за да ги занесем вкъщи. А, и ако е подарък, увиваме го в цветна хартия и завързваме панделка! Коледа е абсолютен ураган от отпадъци.
Извисявайки се, Хидт огледа империята си и продължи:
— Повечето заводи за преработване на отпадъци са на площ между петдесет и седемдесет и пет акра31. Нашият е на сто акра. В Южна Африка имам още три завода и десетки трансферни станции, където камионите, които виждате по улиците, закарват боклука за компресиране и транспортиране в депа за обработване. Аз пръв отворих трансферни станции в южноафриканските гета. За шест месеца страната стана шейсет-седемдесет процента по-чиста. Наричаха найлоновите торбички „националното цвете на Южна Африка“, но вече не е така. Аз се справих с проблема.
— Видях камиони, които пренасят отпадъци от Претория и Порт Елизабет в двора тук. Защо?
— Специализиран материал — уклончиво отговори Хидт.
Опасни вещества? — зачуди се Бонд.
— Но трябва да тълкувате правилно речника, Терон. Остатъците от храна наричаме мокри или органични. „Вторични суровини“ са сухите материали като хартия, картон и тенекиени кутии. От домовете и офисите събираме „твърди градски отпадъци“, или ТГО, а от строежите и разрушените сгради — отломки. Има и институционални, комерсиални и индустриални отпадъци. Най-общият термин е „смет“, но аз предпочитам „отпадъци“. — Хидт посочи на изток, към задната част на завода. Всичко, което не се рециклира, отива там, в работната зона на сметището, където се заравя на пластове в пластмасова обшивка, за да предпазва бактериите и замърсяването да не проникнат в земята. Ще я забележите, като потърсите птиците.
Бонд проследи погледа му, който се насочи към връхлитащите чайки.
— Наричаме сметището Секция „Изчезване“.
Хидт поведе Бонд към входа на дълга сграда. За разлика от другите работни бараки постройката имаше внушителни врати, които бяха заключени. Бонд надникна през прозорците. Работници разглобяваха компютри, харддискове, телевизори, радиопредаватели, пейджъри, мобилни телефони и принтери. Имаше контейнери, препълнени с батерии, електрически крушки, компютърни харддискове, платки, жици и чипове. Персоналът носеше повече предпазни облекла от другите служители — противогази, тежки ръкавици и очила или цели маски за лицето.
— Това е нашият отдел за електронни отпадъци. Наричаме го „Силициевата секция“. Електронните отпадъци съставляват повече от десет процента от смъртоносните вещества на Земята — тежки метали, литий от батерии. Да вземем например компютрите и мобилните телефони. Те имат живот най-много две-три години и хората ги изхвърлят. Чели ли сте предупредителната брошура, която ви дават заедно с лаптопа или телефона, „Изхвърлете правилно“?