— Те са горе-долу наясно къде сме. Товарните кораби, които срещнахме, ни видяха. Знаят също, че едва се влачим.
Защото наистина правим максимум сто мили дневно.
И то с помощта на мусоните, които духаха от северозапад. Тони Биърдсли поклати глава. В общи линии, той оценяваше факта, че досега успешно се бяха изплъзвали на яхтите, като истинско чудо, уникално в морските анали. Упоритостта на Мравките беше просто невероятна. Накрая щеше да намрази тези гадинки.
— Мога да ти намеря мазут — каза Гантри.
— Все ще ни е от полза. Вече нямаме с какво и една запалка да напълним.
„Сивата сянка“ беше в Рабаул, в Нова Бретания, и преспокойно зареждаше — точно в Рабаул, където Гантри имаше приятели китайци, които обаче не можеха да им бъдат от голяма полза.
— Мога да намеря мазут, но ще трябва да изчакаме няколко дни. Тони, имаш ли представа къде бихме могли да се скатаем?
Надвесиха се отново над картите. Остров Гуадалканал се намираше на около шест хиляди мили на югоизток. Същият Гуадалканал, където през Втората световна война американци и японци със завиден ентусиазъм взаимно се бяха кълцали на кайма. Там бил ранен и един чичо на Гантри.
— Гани, никога не съм стъпвал на Гуадалканал.
— Той обаче е стъпвал — обади се Зенаид. — На какво да се обзаложим?
Тя четеше или по-точно препрочиташе „Войната в Тихия океан“ на Спектър. За две седмици бе изчерпила до буква скромните запаси на малката бордова библиотека. Но беше трудно да ги подновят, тъй като джонката спираше само на микроскопични атоли, където купуваха от меланезийците плодове, сагу45, прасета и кокошки. Самата тя вече почти нямаше друга работа, освен да получава и изчита сводките от далечния фронт някъде там, на другия край на света. И всеки ден се налагаше да преглъща поредната порция неприятни вести: Роарк продължаваше да се опъва; беше успял да блокира офанзивата на Солър и Шаде на двайсет и седем процента, но междувременно бяха заведени дела в Делауеър и Охайо, както и в щата Уошингтън; не очакваха нещо добро от съдиите, но поне Адам Роарк все още бе жив.
— Бил съм един-два пъти на Гуадалканал — призна Гантри.
Дори познавал някой си, който със сигурност можел да им осигури мазут, и то много дискретно, без да им се налага заради това да обикалят кейовете на Хониара, столицата на Гаудалканал и на южните Соломонови острови, където Мравките несъмнено бяха разположили наблюдатели, ако не и ударен отряд.
— Което означава, че ще трябва да слезеш на брега с двама-трима души — заключи Тони. — Аз пък ще скрия джонката под някоя мидена черупка на място, където да можете да дотъркаляте варелите. Не много далече.
— Именно.
В гласа на Гантри имаше нещо. Нещо като умора. Зенаид се учуди, че Тони Биърдсли не го долавя. А може би Тони и останалите на борда вече си бяха дали сметка за нещото, което прозираше под обичайното му безгрижие, но предпочитаха да не го коментират. Екипажът на джонката бе на края на силите си и най-вече на нервите си след толкова месеци неспирно кръстосване на моретата. С изключение на верните на себе си ибани, неизменно усмихнати и невъзмутими.
Докато върху всички останали: американци, англичани, австралийци, китайци и, разбира се, една канадка, продължителната изолация започваше да оказва своето въздействие.
Дори и привидно да игнорираха все така грозящата ги опасност. То поне финансовата битка, водена от разстояние, да беше взела някакъв приемлив обрат! Но случаят далеч не бе такъв. Всички знаеха какво става с Адам Роарк и неговата „Йелоухед“. Колкото до ПОП срещу „Обауита“, там нещата стояха още по-зле. Осемнайсетте и половина нещастни процента, които успяха да закупят, почти не им вършеха работа срещу ожесточената съпротива на Кампанела и Харкин. Там също се водеха няколко дела, но те бяха предварително загубени. Щяха да ги смажат.
Джонката напредваше едва-едва, срещу вятъра. Нощта беше ясна, при това много повече, отколкото им се искаше. Вдясно се очертаваше североизточният край на Гуадалканал с извисяващия се над него хилядометров връх. Бяха оставили островите Ръсел вдясно назад към единайсет вечерта. Точно по курса се забелязваше тъмната маса на Саво — вулканичен остров, край който от август 1942-ра до февруари 1943-та се бяха водили яростни морски сражения. Дъното тук бе покрито е железария. Вляво, вече едва различим в мрака, се мержелееше южният край на остров Санта Изабел със Залива на хилядата кораба и пролива Необходимост.