— Но имаш някаква идея.
— Имам. Не е нещо особено, но на ум не ми идва нищо по-добро. Ще насоча джонката в открито море. Към Кергеленовите острови и дори към Южния полюс, ако се наложи. Достатъчно далече, за да не могат хеликоптерите да я достигнат. При това в достатъчно пустинен район, за да не може да я открие никой, освен може би случайно. И тя ще остане там дотогава, докато е необходимо.
Зенаид, която го гледаше напрегнато, мигновено разбра.
— Момент, Гантри! А къде ще бъдеш ти през това време?
Възнамерявал да се поразходи. Със самолет. За да видел някого, на когото искал да зададе един-два интересни въпроса.
И тя, разбира се, каза, че ще го придружи, и той, разбира се, заяви, че и дума не може да става за това, и в крайна сметка тя, разбира се, го принуди да отстъпи. Инат излезе и това не беше изненада за никого.
Зенаид се осведоми за ПОП, с която се занимаваше Гантри в момента на пристигането й на борда на джонката. И се видя принудена да приеме очевидното. Ставаше дума за дружество, контролиращо мини в Невада и машиностроителни заводи в Орегон. Лио Стърн, който бе ръководил операцията вместо Гантри, не скри нищо от нея. Предостави й цялата преписка, която тя дълго проучва, но само за да изрази накрая най-искрено удивление.
— Лио, съгласна съм, че дружеството се управлява зле, но се съмнявам, че печалбите, които могат да се извлекат от него дори и след драстично преструктуриране, ще покрият изразходваните средства. Гантри ще бъде на загуба. При това става въпрос само за пет години.
— Той и не иска повече. А в случая не търси и печалба.
Дори би приел да загуби малко пари. Интересуват го единствено тези двеста хектара в Невада.
— Но за какво са му? Според докладите там е пълна пустош.
— За да могат мустангите да живеят на спокойствие.
В Невада и в американския Запад масово избиваха мустангите. За кратко време броят им бе намалял от два милиона на по-малко от трийсет хиляди. Идеята на Гантри беше да закупи земята — а би могъл да го стори единствено като сложи ръка върху дружеството, което я държеше в активите си, — да я огради, доколкото е възможно, и във всички случаи да забрани лова в нея, наемайки постоянна въоръжена охрана. Ето какви били личните му съображения.
— Случва му се да върши подобни неща, Зенаид. И ако загуби прекалено много пари, гледа веднага да направи някой успешен удар на борсата или в недвижимите имоти.
Вари го, печи го — такъв си е.
Зенаид бе поискала да узнае повече. Помощникът на Гантри по екологичните въпроси беше бенгалец от Калкута, който се казваше Хури и носеше прякора Бабу в чест на героя от Киплинговия «Ким». Със същата отзивчивост, примесена с лека дружеска ирония, той, както и Стърн, незабавно й предостави достъп до компютърната си документация. Впечатляващо: дейността на Лакомника обхващаше множество азиатски страни, ако не и всичките. Под негова протекция се намираше Ириан Джая — принадлежащите на Индонезия територии от Нова Гвинея, където беше похарчил три милиона, за да попречи на постъпателното унищожаване на особено ценни природни зони и животински видове — мангрови гори, савани, коралови рифове, богати на уникална флора и фауна, райски птици, гураси (вид изключително редки качулати гълъби), казоари31, какаду, морски костенурки. В сътрудничество със Световния фонд за опазване на природата той защитаваше и прелетните птици в блатата на Мей По в новите територии на Хонконг, застрашени от развиващата се с бесни темпове урбанизация. В Китай щедро бе финансирал близо четиристотин природни резервата, включително езерото Пойанг до реката Яндзъ, където намираха убежище милиони водни — птици, между които и сибирските жерави, наброяващи вече не повече от няколко стотици екземпляра. Пак в Китай беше водил борба за опазването на гигантската панда. Както се бе борил и в защита на купрая, почти митично животно, което се срещаше само на Индокитайския полуостров. Да обсъжда съдбата на купрая с червените кхмери!?…
На единайсетия ден; откакто се бяха отървали от яхтите, видяха пред себе си бреговете на остров Рождество. «Видяха» бе малко силно казано — цареше непрогледна нощ.
— Едно от двете! — заяви Лавиолет. — Или ме вземате в лодчицата си, или поемам натам с плуване.
Така че потеглиха трима; хокеистът тръгваше с тях. И в момента, в който дингито32 достигна брега, джонката с опънати платна се отправи по вятъра право на изток. Това беше лъжлива маневра — целеше да заблуди противниковите съгледвачи, ако на острова случайно имаше такива. В действителност веднага щом се изплъзнеха от обсега на евентуалния радарен контрол, щяха да поемат курс на юг-югозапад към Кергеленовите острови, последната обитаема земя преди полюса.