— Съжалявам — каза майор Деспард, — но реших, че съм длъжен да го спомена.
— Вярно е — обади се Рода. — Ан почти не го познаваше. Не й беше много симпатичен, но пък организираше страшно хубави празненства.
— Това — мрачно изрече майорът — като че ли е било единственото негово оправдание, че е живял.
Ан изрече хладно:
— Комисар Батъл може да ми задава всякакви въпроси. Аз нямам какво да крия, нямам.
— Моля ви да ми простите — рече Деспард.
Тя го изгледа. Гневът й премина и тя се усмихна мило.
— Няма нищо. Направихте го за добро, зная.
Отново му подаде ръка. Той я пое и каза:
— Ние сме в една и съща лодка, така да се каже. Трябва да си помагаме…
Ан го изпрати до портата. Когато се върна, Рода гледаше през прозореца и си подсвиркваше. Щом приятелката й влезе в стаята, тя се обърна.
— Страшно е привлекателен, Ан.
— Симпатичен е, нали?
— Много повече от симпатичен… Направо изгарям по него. Защо не бях на това празненство вместо теб? Щях да се наслаждавам на вълнението — как мрежата се стеснява около мен, как върху ми пада сянката на ешафода…
— Говориш глупости, Рода! — Гласът на Ан прозвуча рязко. Следващите й думи вече бяха изречени по-меко: — Много хубаво стана, че намина насам. Непознат човек да си направи труда за момиче, което е видял само веднъж.
— О, съвсем ясно е, че си пада по теб. Мъжете никога не любезничат просто така. Нямаше да си направи труда, ако беше разногледа или пъпчива.
— Така ли мислиш?
— Точно така, мило глупаче такова. Госпожа Оливър е много по-неутрална.
— Не ми е симпатична — отсече Ан. — Нещо ме смущава в нея… За какво всъщност дойде тя?
— О, показваш обичайните женски подозрения. Ако питаш мен, тъкмо майор Деспард пристигна тук с определени цели.
— Сигурна съм, че не е така — разгорещено извика Ан.
А когато Рода Доус избухна в смях, тя пламна.
Четиринайсета глава
Трети посетител
Батъл пристигна в Уолингфърд към шест. Намеренията му бяха да научи колкото се може повече от местните клюкари, преди да разпита госпожица Ан Мередит.
Не беше трудно да се събере такава информация. Без да се придържа стриктно към различните твърдения, той все пак успя да остави определени внушения относно своето занимание.
Поне двама души биха твърдели с увереност, че той е строител от Лондон, дошъл да направи оглед за ново крило към къщата; друг би казал, че той е „един от ония, дето наемат къщи в провинцията за края на седмицата“; други двама биха заявили най-отговорно, че той е представител на фирма за тенискортове.
Сведенията, които комисарят събра, бяха напълно благоприятни.
— Уендън Котидж? А, да, точно така, на Марлбъри Роуд, няма как да я подминете. Да, две млади госпожици — Доус и Мередит. Много симпатични, да. Много скромни. Дали са тук отдавна? О, не толкова дълго. Почти две години. Дойдоха някъде към септември. Купиха къщата от господин Пикърсгил. Жена му почина и той вече не я използваше много.
Събеседникът на комисаря Батъл не знаеше, че момичетата са от Нортамбърланд. Мислел ги за лондончанки. Добре говорели за тях наоколо, макар някои по-възрастни хора да не одобрявали, че живеят сами. Ама били много скромни, не като ония, дето само давали коктейли. Госпожица Рода била по-оперената, а госпожица Мередит — по-тихата. Да, госпожица Доус плащала сметките. Тя била заможната.
Събирането на сведения заведе комисаря при госпожа Астуел, която „оправяла“ дома на девойките.
Тя се оказа приказлива жена.
— А, не, сър. Надали ще продават. Малко е раничко — нанесоха се едва преди две години. Ходя при тях още от началото, сър, да. От осем до дванайсет — по него време съм там. Много са симпатични, едни такива живи, все се шегуват. Е, не знам дали това е същата госпожица Доус, дето сте познавали, сър, искам да кажа от същата фамилия. Според мен тя е от Девъншир. От време на време й пращат сметана и казва, че й напомняла за дома — та затова мисля така. Право казвате, сър — не е хубаво, дето днес толкова млади момичета трябва да си вадят сами прехраната. Момичетата не са от богатите, ама не живеят зле. Да, госпожица Доус има пари, разбира се. Госпожица Ан й е нещо като компаньонка, така да се каже. Къщата е на госпожица Доус. Не мога да ви кажа точно откъде е госпожица Ан. Чувала съм я да говори за остров Уайт, а и знам, че не обича много Северна Англия; двете са били заедно в Девъншир, защото съм ги чувала да се майтапят за хълмовете и да си говорят за хубавите заливчета и плажове.