— Но напуснахте госпожа Диъринг?
— Здравето й се влоши и трябваше да наеме медицинска сестра.
— Има рак — поясни Рода. — Милата, трябва да й бият морфин и какво ли не още.
— Беше много мила с мен и си тръгнах оттам със съжаление — рече Ан.
— Тогава си търсех дом като този — обади се другото момиче — и имах нужда от компания. Баща ми се ожени повторно, а никак не се разбирам с новата му съпруга. Помолих Ан да дойде при мен и оттогава сме заедно.
— Да, наистина доста безупречно сте живели — каза Батъл. — А сега да уточним датите. Значи сте били при госпожа Елдън две години, така ли? Между другото къде е тя сега?
— В Палестина. Съпругът й е на някаква държавна служба там, не съм сигурна точно каква.
— Е, това лесно ще го проверя. И после сте отишли при госпожа Диъринг?
— При нея бях три години — бързо изрече Ан. — Адресът й е Марш Дийн, Литъл Хембъри, Девън.
— Разбирам — каза Батъл. — Значи сега сте на двайсет и пет, госпожице Мередит. А, и още нещо — кажете ми имената и адресите на няколко души в Челтнъм, които са познавали вас и баща ви.
Тя незабавно му даде няколко имена.
— А сега за онова пътуване до Швейцария, където сте се запознали с господин Шейтана. Сама ли бяхте там или с госпожица Доус?
— Тръгнахме заедно, но се запознахме с още няколко души, така че бяхме компания от осем.
— Разкажете ми за срещата си с господин Шейтана.
Ан сбърчи чело.
— Ами няма нищо особено. Просто го заварихме там. Запознахме се така, както се запознават хора в хотел. Той спечели първа награда на бала с маски — представи се за Мефистофел.
Комисарят въздъхна.
— Да, това е бил любимият му номер.
— Наистина беше чудесен — обади се Рода. — Почти не се беше маскирал.
Той изгледа двете момичета.
— Коя от вас двете го познаваше по-добре?
Ан се поколеба. Обади се Рода:
— Отначало и двете. Ама съвсем слабо. В нашата компания бяхме все скиори, така че денем бяхме по пистите, а вечер — на танци. Но като че ли Ан стана доста симпатична на Шейтана. Той започна да се държи доста по-различно от обикновено — правеше й комплименти и прочие. Много я закачахме за това.
— Според мен го правеше, за да ме дразни — каза Ан. — Защото на мен не ми беше симпатичен. Струва ми се, че му доставяше удоволствие да ме поставя в неудобно положение.
Рода се засмя:
— Казахме на Ан, че е богат жених, а тя побесня.
— Предполагам — каза Батъл, — че можете да ми дадете имената на останалите от компанията?
— Не сте много доверчив — обади се пак Рода. — Да не би да мислите, че ви мамим?
Комисарят примигна няколко пъти.
— Но аз и без това ще трябва да проверя нещата.
— Наистина сте изпълнен с подозрение. — Рода написа няколко имена на лист хартия и му го подаде.
Батъл стана.
— Е, благодаря ви много, госпожице Мередит. Като съдя по думите на госпожица Доус, вие наистина сте живели безупречно. Според мен няма нужда да се притеснявате. Все пак поведението на господин Шейтана към вас е било малко странно. Извинете за въпроса, но той предлагал ли ви е брак или… или пък… ъ-ъ-ъ… да ви е притеснявал по някакъв по-особен начин?
— Не е правил опити да я съблазни — подсказа му Рода. — Ако това имате предвид.
Ан се изчерви.
— Нищо подобно — отвърна. — Винаги се е държал много любезно и… и официално. Притесняваха ме най-вече неговите прекалено изискани маниери.
— И някои неща, които е подхвърлял или намеквал?
— Да… Всъщност не. Никога не е правил намеци.
— Извинявам се тогава. Хора като него са склонни към подобни прояви. Е, лека нощ, госпожице Мередит. Много ви благодаря. Кафето беше превъзходно. Лека нощ, госпожице Доус.
— Готово — каза Рода, след като Ан изпрати Батъл. — При това мина доста добре. Изглежда приятен човек и явно не те подозира в нищо. Очаквах да бъде много по-лошо.
Приятелката й седна с въздишка.
— Никак не беше трудно. Глупаво беше от моя страна да се впрягам толкова. Представях си, че ще ме тормози, както правят адвокатите в театъра.
— Стори ми се доста разумен — каза Рода. — Веднага би разбрал, че не си от жените-убийци. — После като че ли се поколеба малко, но все пак попита: — Ан, защо не спомена, че си била и в Крофтуейс? Забрави ли?