Да, заповядах на агент Рат да го убие, но Хелър си бе виновен за това. В края на краищата нали той купи онази изоставена къща, в която мафията някога криела контрабандния алкохол, нали той се сприятели със сляпата старица и нали той се представяше за „бялото инженерче“ от делегацията на Майсабонго. И точно той нае онези двама помощник-шерифи и ги направи „морски пехотинци на Майсабонго“.
В онзи момент бях странно безчувствен. Бях планирал, замислял и мечтал за смъртта на Хелър месеци наред и би трябвало да съм обладан от възторг. Но незнайно защо не бях.
А и не изпитах никаква радост, когато гледах как Ахмед пусна бомбата с отровен газ във въздушната шахта към килията на графиня Крек.
Обаче личните ми преживявания не ме възпряха да изпълня дълга си, щом агент Рат ми съобщи, че открил в къщата диаманти. Бях заповядал на Рат да убие Хелър, а смотаният идиот само хленчеше, че му изтичала кръвта и все ми досаждаше по радиото с молби за помощ. Типична отрепка. Но когато каза, че намерил цяла торба диаманти, чух гласа на своя дълг.
Затова с голямо удоволствие се качих с капитан Стаб и неговите антиманкоси във Влекач Едно и излетяхме от Афийон. Корабът — Хелър го наричаше „Принц Кавкалсия“ — не бе използван, докато Хелър се мотаеше из Съединените щати. Казах си, че е съвсем подходящо да стигна до трупа му точно с кораба, с който пристигнахме на Земята. Нали именно тогава започнаха всички мои неприятности.
Уведомих пилотите-убийци, че няма за какво да се притесняват — не се канехме да бягаме от планетата. (Така и не научих кой ги бе пратил да ни следят, сигурно такава идея би хрумнала първо на Ломбар Хист, шефа на Апарата.)
И като споменах за убийци — за мен бе голямо облекчение да не се тревожа за онзи, когото Ломбар бе натоварил със задачата да ме премахне, ако оплескам всичко.
Планът ми беше много прост. Щяхме да отскочим до Кънектикът, за да приберем диамантите, мигновено да се пренесем над Флорида и да изтрием от лицето на Земята инсталациите за пречистване на атмосферата, монтирани от Хелър, да се втурнем към Детройт и да бомбардираме заводите на „Крайстър“, където той произвеждаше новите карбуратори, после да се върнем над Ню Йорк, за да взривим Емпайър Стейт Билдинг. Тогава щях да кажа на Роксентър, че съм успял и че Хелър вече не заплашва неговия петролен монопол.
И със следващия кораб, натоварен с опиум за Ломбар, щях да се върна победоносно на Волтар и да стана шеф на Апарата.
Целунах скъпата си Утанч за довиждане и поех по пътя си.
Първа глава
Носехме се към Кънектикът над потъналия в мрак свят.
Пиратите антиманкоси бяха въодушевени. А капитан Стаб ги насъскваше още повече — един мъртъв Имперски офицер за тях беше чудесен повод да се веселят. Гледаха ме, сякаш съм герой и всеки се изреди да ме потупа по рамото.
— Ей, Грис, повечко хора като тебе трябва да има — каза Стаб, както стояхме зад креслата на пилотите. — Само защото веднъж си откраднахме кораб от Флота и се захванахме с пиратство, ония „бибипци“1 офицерите искаха да ни пречукат — нас, най-добрите подофицери, дето са имали някога. Изправиха ни пред военен съд и ни осъдиха на смърт и ако не бяха такива като Ломбар Хист и тебе да ни освободят от затвора, сега да сме мъртъвци. О, не си мисли, че сме неблагодарници, офицер Грис. Щом приберем ония диаманти, ако искаш, ще я оберем тая планета до шушка заради тебе! Изтезания, изнасилване и смърт — ей това е нашия девиз.
Малко ми се опъваха нервите, като гледах неговите черни мънистени очички и остра глава. Опипах звездата, окачена на верижка през врата ми. Всеки неин връх бе предназначен за един от членовете на екипажа. Натиснат на една страна, предизвикваше електрически шок у човека, а на другата — потапяше го в хипнотичен унес. Горният връх бе за капитан Стаб. Досега не се налагаше да усмирявам никой от антиманкосите, но щом помирисах гадния му дъх, се зарадвах, че имам звездата. Въпреки напълно заслужените похвали, които сипеше за мен, не бях спокоен.
Влекач Едно, наречен „Принц Кавкалсия“ от Хелър, летеше безупречно въпреки продължителното бездействие. Щеше ми се да вляза в луксозните каюти отзад, предназначени за адмирал от Флота. Бяха пълни със златни и сребърни предмети, вази и други подобни глупости, а някои от превключвателите дори бяха украсени със скъпоценни камъни. Но люковете, дори товарните, се отваряха само от гласа на Хелър. Разбира се, бяхме открили как да влезем в трюма през машинната зала, но сега в трюма нямаше нищо.
1
Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата й гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините, и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях“. — Пр.