На масата седяха Анди и съдържателят на игралния дом и деляха помежду си купчина пари, висока три педи, която се състоеше от пачки, а всяка пачка — от по хиляда долара.
— Точно — каза Анди. — По трийсет и една хиляди на глава. Влизай, Джеф — продължи Анди. — Това е нашият дял от печалбата за първия семестър на Световния университет — корпорация, създадена с благотворителна цел. Убеди ли се сега, че когато се постави на търговска основа, филантропията е изкуство, от чиито блага се ползува не само този, който взима, но и този, който дава?
— Знаменито! — казвам аз и преливам от радост. — Този път те признавам за доктор по всички науки.
— Заминаваме със сутрешния влак — казва Анди. — Започвай да си прибираш яките, ръкавелите и изрезките от вестниците.
— Знаменито! — казвам аз. — Ей сегичка ще се приготвя. И все пак, Анди, много ми се искаше да се запозная с този професор Джеймз Дарили Макоркъл. Любопитен съм да го видя що за птица е.
— Няма нищо по-лесно от това — казва Анди и се обръща към собственика на игралния дом: — Джим, запознай се с господин Питърс.