Бърк отиде до писалището и набра специалния номер в своя офис в „Пълийс Плаца“. След известно забавяне някой вдигна телефона и се обади женски глас:
— Джаксън.
— Луиз, Бърк се обажда.
Дежурният сержант Луиз Джаксън, цветнокожа жена на средна възраст, отговори уморено:
— Лейтенант! Къде се намирате?
— В енорийския дом на катедралата „Свети Патрик“. Свържи ме с Лангли.
— Инспекторът замина със заместник-полицейския комисар Рурк. Взеха служебния хеликоптер. Опитват се да възстановят командната верига, но изгубихме радиовръзка с тях, когато се приближиха до катедралата. Там има заглушаващо устройство. Всички телефонни линии в града са претоварени, освен специалните, а и те не са много добри. Тук е пълна лудница.
— И при мен е малко объркано. Обади се горе в офиса на преговарящите за освобождаване на заложници. Да намерят Берт Шрьодер незабавно. Тук възникна ситуация със заложници.
— По дяволите. Така и предполагахме. Момчетата от специалните служби, които охраняваха важните клечки на стъпалата, току-що се обадиха. Загубили са няколко човека в бъркотията, но не казаха много ясно кого и как.
— След малко ще ти известя кого и как. Обади се и в офиса на Службата за бързо реагиране. Говори с капитан Белини, ако е там. Обясни, че катедралата е окупирана от въоръжени хора. Да съберат нужната екипировка за обсада, да вземат снайперисти и какъвто друг персонал и оборудване са необходими. Да дойдат в резиденцията на кардинала. Запомни ли?
— С този ще се разберем трудно.
— Сигурно си права. Добре, имам доклад за ситуацията и съобщение от онези вътре. Ще ти ги дам, а ти се обади в офиса на комисаря. Те ще се обадят на всички от списъка за ситуацията. Готова ли си да пишеш?
— Давай.
— Около 5,20 ч. следобед катедралата „Свети Патрик“ беше окупирана от неизвестен брой въоръжени мъже… — Бърк завърши доклада си. — Определих дома на главния енорийски свещеник за команден пункт. Изпрати хора да прекарат допълнителни телефонни линии тук, според съществуващите процедури при спешност. Запомни ли?
— Пат, упълномощен ли си…
Бърк почувства как потта започна да мокри яката му и я разхлаби.
— Луиз, не задавай такива въпроси! Става ли?
— Добре.
— Направи всичко възможно да се свържеш с когото трябва. Запази хладнокръвие.
— Аз съм спокойна. Но трябва да видиш всички тук. Смятат, че това е някакъв метеж. От Олбъни3 и Вашингтон звъняха в офиса на полицейския комисар, а оттам се обадиха тук. Искат да знаят дали е обикновен бунт, или е на расова основа. Можеш ли да кажеш дали е нещо такова. Просто, за да можем да го регистрираме.
— Кажи на Олбъни и Вашингтон, на никой в Ню Йорк не му пука чак толкова, че да вдига бунтове. Доколкото разбирам, фенианите провокираха безредиците, за да прикрият окупирането на катедралата. Ситуацията излезе извън контрол, много граждани се почувстваха щастливи, че могат да се развилнеят. Имаш ли вече доклади от нашите хора в района?
— Нито един. Ти си първият.
— Още нещо. Изпрати досието на Джон Хики, колкото можеш по-скоро. И провери дали разполагаме с нещо за ирландец на име Брайън Флин.
Бърк затвори телефона. Излезе в кабинета отвън.
— Монсеньор?
Монсеньор Даунс остави слушалката на своя телефон.
— Не мога да се свържа с никого. Трябва да се обадя на архиерейския наместник. Трябва да говоря с папския пратеник във Вашингтон. Какво има? Какво става там?
Бърк погледна пепелявото му лице, отиде до масичката за кафе и взе бутилка вино с една чаша.
— Пийнете си малко. Скоро линиите ще се оправят. Сигурно в момента два милиона души се опитват да се обадят вкъщи. Това е. Ще се наложи да използваме Вашия дом като команден пункт.
Монсеньор Даунс дори не погледна виното.
— Команден пункт?
— Моля ви да изпразните къщата и да евакуирате целия персонал и свещениците. Оставете един човек при телефонната централа, докато дойде оператор от полицията. — Бърк погледна часовника си, поразмисли и каза: — Откъде се влиза в коридора, който ни свързва с ризницата?
Монсеньор му даде няколко несвързани и объркани указания.
Вратата се отвори с трясък и вътре нахълта висок мъж с черно палто. Държеше вдигната полицейската си значка.
— Лейтенант Янг. Бюро на специалните служби. — Той погледна монсеньор, после Бърк, и попита: — Ти кой си?
— Бърк. Отдел разузнаване.
Мъжът отиде право до масичката за кафе и си наля чаша вино.
— Господи! Извинете, отче. По дяволите! Прибрахме навреме всички големци от стъпалата, освен трима.
— Чакай да позная. Ние от разузнаването много познаваме. Изгубихте кардинала, Бакстър и онази Малоун.