— Тъпа ирландска кучка! — изрева той, като я разтърси свирепо. — Мислиш се за нещо повече от мене, нали? Правиш се на важна клечка! Обаче грешиш! Ти си една мръсна ирландска блатарка! Не бих ти дал даже да оближеш с език прахта по ботушите ми.
Отблъскващата миризма на дъха му едва не задуши Шимейн. Железните окови се впиваха болезнено в китките й, но тя стисна здраво зъби. Още при първата си среща с Джейкъб Потс бе изпитала силно отвращение от този мъж. По волята на капитана до женското отделение в трюма се допускаха само най-доверените членове на екипажа, но Потс бе пренебрегнал това нареждане и непрекъснато се разхождаше покрай решетките с надменната арогантност на султан, оглеждащ личния си харем, изкушавайки по-хубавите затворнички с открадната от кухнята храна, прясна дъждовна вода и други подобни съблазни. Накрая, отчаяни, някои от жените се бяха поддали и бяха склонили да задоволят извратените му страсти. Срамът и унижението им не останаха скрити за никоя от затворничките. На онези, които му бяха обърнали гръб с отвращение, Потс се бе постарал да обрисува със завидно красноречие ярка картина на похотливите си забавления, така че всички, включително и най-невинните, бяха наясно с какъв мръсник си имат работа. С тайните си посещения чистачът бързо си беше спечелил дълбоката омраза на жените и не след дълго всички престанаха да му обръщат внимание. Всички, освен Мориса Хачър. Проститутката бе успяла да го оплете в мрежите си, беше го омаяла дотолкова, че в крайна сметка бе постигнала целта си да го накара да изпълнява всяка нейна молба или прищявка.
Всеки рано или късно си намира майстора, каза си неприязнено Шимейн. Пренебрегвайки благоразумието, тя се осмели да заплаши Потс:
— Само ако госпожа Фич знаеше какво получаваш като награда за това, че говориш лъжи по мой адрес.
Потс побесня. Значи на малката никаквица й се искаше да настрои онази вещица срещу него!
— Да не си посмяла да й кажеш, кучко! Ще те науча аз тебе!
Той замахна към Шимейн, която едва съумя да се извие настрана, преди грамадната му ръка да я удари в рамото и да я накара да политне назад, препъвайки се във веригите. Но жаждата му за отмъщение далеч не бе утолена. Искаше да я види как се гърчи в прахта, обезумяла от ужас. Заслепен от злоба, той протегна крак и закачи веригата, в която бяха оковани нозете й.
Шимейн се просна по гръб върху палубата. От устните й се изтръгна болезнен вик. Беше тъй отпаднала и заслепена от болка, че й се зави свят. Чуваше само зловещото скърцане на дъските и усещаше само люлеенето на палубата под себе си. Имаше чувството, че корабът е оживял.
Тя вдигна предпазливо очи към мачтите, които се завъртяха пред замъгления й поглед на фона на мрачното, сърдито небе. В същия миг усети как стомахът й се свива конвулсивно и потрепери. Не искаше да повърне малкото храна, която бе изяла, затова се претърколи по очи и отпусна леденостуденото си чело върху свитата си ръка в очакване гаденето й да премине.
Боцманът приключи с огледа на затворниците точно навреме, за да стане свидетел на инцидента и мигом стисна бастуна си и се спусна гневно към кърмата.
— Престани, Потс! — изръмжа той. — Остави жената на мира!
— Но, господин Харпър! — запротестира Потс. — Само се опитвах да се защитя от тази проклетница, дето искаше да ме издере с ноктите си.
Джеймс Харпър изсумтя насмешливо.
— Да, господин Потс! А пък слънцето изгрява от изток!
— Имам и свидетели, кълна се! — Търсейки подкрепа, Потс се обърна към Мориса.
— Не искам повече да слушам нито твоите лъжи, нито лъжите на твоята презряна кучка! — викна Харпър и заплашително вдигна бастуна си. Тази пръчка бе не само символ на неговата власт, но и инструмент, който неведнъж бе служил за вразумяване на празноглавци и лентяи. — Сега ме чуй добре, безполезен парцал такъв! До гуша ми дойде от твоите номера! Ако капитанът не успее да продаде тази затворничка на достатъчно добра цена, ще ти покажа какво мога с тази пръчка. А сега й помогни да се изправи, мътните те взели, и бъди внимателен с нея, или ще украся кратуната ти с една-две хубави цицини.
Преди още Шимейн да се е съвзела напълно, две огромни ръце се провряха под нея. Но съзнанието й се възвърна в миг, ведно с горещата вълна на отвращение, която я заля, щом грубите пръсти се впиха в гърдите й. С неистов писък, напълно недостоен за една дама, тя се замята и зарита с босите си крака. Риташе напосоки, но успя да улучи щедро надарения от природата Потс точно между бедрата и той политна назад и се просна на палубата с див рев. Шимейн скочи, на крака и впери изпълнен със задоволство поглед в своя мъчител, който се гърчеше като червей върху гредите.