Благоразумието обаче й подсказа да побърза да се скрие от очите и от яките ръце на този звяр и когато видя как няколко от жените припряно й махат с ръка, Шимейн мигом съзря как да стори това. Тя се шмугна между тях и седна до отвора, водещ към трюма. Останалите затворнички се скупчиха около нея, а Шимейн, от своя страна, се сви на кълбо и притисна лице към коленете си, за да стане възможно най-незабележима.
Олюлявайки се, Потс се изправи и се огледа наоколо, обладан от отмъстителна ярост. Като ранен бик, готов за решителна атака, той завъртя покритата си със слама глава наляво, после надясно в търсене на Шимейн. Очите му светеха заплашително. През раздърпаните, мръсни дрехи на жените, внезапно се мярна дълъг, яркочервен кичур коса, развят от вятъра като корабен флаг. Устните на Потс се разтегнаха в зловеща усмивка, оголвайки черните му, изпочупени зъби, и с грозен рев той се спусна към Шимейн.
— Потс! — изкрещя Джеймс Харпър и пристъпи към него. Явно щеше да се наложи да изпълни заканата си и да научи този тъп негодник на подчинение. — Само да си докоснал тази жена, и ще се погрижа да смъкна кожата от гърба ти! Обещавам ти го най-тържествено!
Последните му думи достигнаха и до слуха на капитан Фич, който тъкмо се качваше към квартердека, предшестван от съпругата си. Юнгата изсвири със свирката си и обяви: „Капитанът е на мостика!“, но Еверет Фич не беше там. Беше се спрял до парапета, вперил очи в Потс, който въпреки заплахата на боцмана съвсем не се бе отказал от намеренията си. После погледът му се плъзна напред, за да подири обекта на гнева на моряка. И тогава той зърна младата красавица, която веднъж го бе обвинила в „ужасна несправедливост“, както я бе нарекла тя, извършена спрямо една от затворничките. Упреците й бяха привлекли вниманието му, нещо повече — пламенната й реч в защита на нейната другарка неволно бе разпалила мъжкото му желание. От този момент нататък капитан Фич беше обладан от неустоимия копнеж да се наслади на всички удоволствия, които Шимейн О’Хърн можеше да предложи на един мъж. Ако не бяха великанската сила и железният стомах на Гъртруд, устояли на силните дози лауданум, който капитанът скришом сипваше във виното й, момичето със сигурност щеше вече да е задоволило страстта му. Но невъзможността да я има само бе увеличила апетита му и Фич си бе обещал, че щом пристигнат в пристанището, ще я отведе и ще я скрие някъде далеч от властната си съпруга. За да прикрие своето увлечение, той бе решил, че е благоразумно да смекчава наказанията, налагани на Шимейн от Гъртруд, само в случаите, в които те явно поставяха в опасност живота на момичето. Сега обаче, след като предупрежденията на Харпър очевидно нямаха ефект върху Потс, Фич счете за нужно да се намеси, за да го спре.
— Оковете във вериги този боклук, ако не се подчини! — ревна той. После снижи глас и добави: — И ако копелето нарани жената, нашарете гърба му с по двадесет камшика за всяка синина, която й е направил.
Суровата заплаха най-после проникна в дебелата глава на Потс и той се закова на място. Вперил изпълнен с дива ненавист поглед в Шимейн, която се бе приготвила да побегне, той изръмжа:
— Запомни хубаво какво ще ти река, кучко. Все едно дали ще е след седмица, след две или след година, ама ще те накарам да се разкайваш за този ден. Бъди сигурна.
Шимейн наблюдаваше сцената с каменно изражение, защото не желаеше да разпалва отново яростта на Потс с някоя доволна гримаса. Сега се бе спасила, но не се знаеше дали след като я продадат, новият й господар ще е способен да я защити от този зъл негодник. Може би Потс все пак щеше да я намери и да си отмъсти!
— Потс! — извика Джеймс Харпър.
Потс се извърна към своя началник, но в поведението му не личеше и сянка от респект:
— Да, господин Харпър? Какво ли ще желаете сега?
Враждебният тон на моряка ядоса Харпър.
— Да те обесят на ей тази мачта, ако зависеше от мен! — сряза го гневно той и размаха бастуна си. — А сега, безполезен смукачо на грог, слизай долу! Изпроси си го. За наказание три дни ще чистиш веригите на котвата долу в трюма!
— Стига, господин Харпър — заумилква се Потс, като завъртя глава. — Откога чаках да слезем на брега! Толкоз ме сърби чатала — трябва да си хвана една-две женички, та да ме почешат.