Когато се прибра вкъщи, все още беше много ядосана. Така трясна вратата след себе си, че прозорците иззвънтяха. Насочи се направо към кухнята. Дулси стоеше до печката и бъркаше нещо в една тенджера.
— Днес щях да избия няколко от проклетите янки! — каза тя и захвърли ботушите си в ъгъла.
— Какво приказваш, дете? Малко ли ти се струпа досега на главата, а? — изръмжа Дулси.
— Цяла сутрин пълзях на колене и търках, а на всичкото отгоре онзи нещастен янки ми се развика, ощипа ме по задника и ми се закани. Идеше ми да го застрелям!
Уж случайно Роберта се завъртя в кухнята и успя да чуе последните думи.
— Какво ти става, Алена?
Тя никога не беше виждала малката си братовчедка толкова ядосана.
— Бясна съм! Ако изобщо знаеш, какво означава това! Освен това съм в правото си. Всеки съдия би го потвърдил.
— Какви съдии бълнуваш?! — извика Дулси, застанала с ръце на хълбоците. — Къде се е забъркала пак нашата малка мис Алена? Хайде, кажи ми!
— Досега още никъде — отвърна Алена наперено. После взе една обелена ряпа, размаха я във въздуха и отхапа. — Но тепърва има да се чудите. Ще се погрижа този Дюбоне да прокълне деня, когато е срещнал за пръв път мисис Хоутърн.
— Да не би да говориш за онази възрастна дама, която понякога идва в магазина на татко? — попита Роберта.
Алена наостри слух.
— Ти я познаваш?
— Е, да, малко, но тя идва обикновено, когато не съм там — заусуква Роберта. Не беше сигурна доколко може да се довери на Алена.
— Но знаеш къде живее — настоя Алена.
— Не точно. Мисля, че някъде около старата крайбрежна улица…
Алена взе ботушите си и ги обу.
— Все ще я намеря, ако ще да търся цяла нощ!
— Престани, Лени. Не се дръж като луда! — помоли я уплашена Роберта.
Но Алена нахлупи смачканата си шапка и се ухили.
— Зависи какво разбираш под лудост, Роби. Във всеки случай не смятам, че е лудост да се утрепят няколко от онези проклети мошеници.
Преди да напусне къщата, тя отиде до стаята си и изрови от шкафа армейския пистолет на баща си. Беше „Колт“, калибър 44, с дълга цев. Оръжието беше доста тежко, но тя умееше да борави много добре с него. Алена пъхна пистолета в кожената си торба и я метна през рамо. Всъщност нямаше намерение да го използва, но все пак реши да вземе и торбичката с барута, фишеците и кутийката с куршуми.
Беше изминал повече от час, откакто Алена беше излязла, когато Коул Лейтимър пристигна при семейство Крейгхъг.
— О, капитан Лейтимър — усмихна се широко Роберта. — Мислех вече, че съвсем сте забравили за мен, горката.
— Съжалявам, Роберта, но не съм тук за удоволствие — отвърна той с възможно най-нежен тон. — Ако Ал е вкъщи, бих искал да разговарям с него.
— Ал? — Роберта стоеше като гръмната. Тя никога не би предположила, че Алена е в състояние да отклони вниманието на капитана от нея. Но прикри раздразнението си зад гримаса на упрек и каза със срамежливо спуснати клепки: — Но вие не искате да кажете, че сте дошли само заради този невъзпитан хлапак, нали? Аз стоя сега пред вас и си мислех, че искате да видите мен. О, капитане!
— Моля за извинение — отговори Коул, — но днес в лазарета момчето изсипа кофа с мръсна вода върху един мъж.
Този път ужасът на Роберта беше истински.
— Искам само да разменя няколко думи с Ал. Тук ли е той? — каза нетърпеливо Коул.
— За съжаление не, капитане. — Роберта се усмихна замислено. — Излезе преди малко.
— Каза ли къде отива? Трябва да изясня този въпрос, преди да дойде в понеделник на работа. Не мога да допусна това да се случи още веднъж.
Роберта премисли бързо дали трябваше да разкаже всичко на Коул, или беше по-добре да се престори, чене знае нищо. Във всеки случай не биваше да позволява на Коул да я хваща в лъжа.
— Едно ще ви кажа, капитане, никога не бях виждала досега момчето толкова раздразнено. Наистина, той уплаши мен и Дулси до смърт. Бръщолевеше разни глупости, че щял да застреля някакъв си Жак Дюбоне. Кълна се, че е на път да си навлече големи неприятности.
Коул донякъде се чувстваше отговорен за момчето.
— Накъде отиде Ал?
— Там надолу, все по реката. — Роберта излезе на верандата и показа с ръка посоката. — Ще яздите около миля, след това ще свиете на север и ще продължите още една-две мили. Не можете да пропуснете къщата. Тя е дървена, със стръмен покрив.
Когато Коул тръгна, тя положи ръката си върху неговата.
— Ще бъдете внимателен, нали? Ал е доста добър стрелец, а днес се закани, че с удоволствие би ви застрелял.