- Това вашето куче ли е? - попита той и посочи Дю Геклен.
- Това е моето красиво куче.
Мъжът се усмихна развеселен.
- Не бих употребил тази дума за Тарзан.
Тарзан? Какво смешно име за куче с такъв благороден нрав! Тарзан, онзи с препаската, дето скача от клон на клон, надава крясъци и ръфа банани? Примерът за добрия дивак, увековечен от Холивуд и доблестите му кинаджии.
- Не се казва Тарзан, а Дю Геклен.
- Не. Знам го, името му е Тарзан.
- Хайде, Дю Геклен, тръгваме си - изкомандва Жозефин.
Дю Геклен не помръдна.
- Това куче е мое, госпожо...
- Не е ваше. Това е моето куче.
- Моето е, то се изгуби преди около шест месеца...
Жозефин се обърка. Беше минало горе-долу толкова време, откакто бе прибрала Дю Геклен. Не знаеше какво да отговори и се ядоса:
- Не е трябвало да го изоставяте!
- Не съм го изоставил. Доведох го от провинцията, където живееше повечето време, и то избяга!
- Ншцо не доказва, че това е куче е ваше! Нямаше нито каишка, нито медальон...
- Мога да доведа свидетели, които единодушно ще потвърдят, че това куче ми принадлежи. Живя две години в моя дом в Моншеве, улица „Дю Пти Мулен“ номер трийсет и осем. Беше отличен пазач. При опит за кражба обирджиите го поразкрасиха, но той се би като лъв и не им даде да припарят до къщата. А после беше достатъчно да се покаже, и най-упоритите злосторници си плюеха на петите!
Жозефин почувства как сълзи напират в очите й.
- Хич не ви е грижа, че напълно са го съсипали!
- Такъв му е занаятът - куче пазач. Именно затова го бях взел.
- В такъв случай защо се разхождате тук, щом живеете в провинцията?
- Виждате ми се доста агресивна, госпожо...
Жозефин се поотпусна. От страх да не й отнеме Дю Геклен беше готова да хапе.
- Знаете ли - продължи по-отстъпчиво, - толкова го обичам и двамата така добре се разбираме. Аз например никога не го връзвам и той ме следва навсякъде. Слушаме заедно джаз, търкаля се по гръб, дава ми да го чеша по корема и ако престана да го галя или да му правя комплименти, той съвсем леко ме докосва по ръката, подканва ме да продължавам. Не бива да ми го отнемате, той е мой приятел. Преживях много тежки моменти и той бе до мен неотлъчно. Когато плачех, той виеше на умряло и ме ближеше леко и нежно, затова, нали разбирате, ако ми го вземете, ще бъде ужасно за мен и няма да мога, няма да мога...
Тогава вълната щеше да я отнесе...
Дю Геклен проплака, сякаш да подчертае истината, искреността на думите й, и непознатият свали гарда.
- За да дам отговор на вашия неделикатен въпрос, госпожо, ще ви кажа, че пиша. Текстове на песни, сценарии за съвременни опери. Работя с музикант, който има студио при Порт дьо ла Мюет, и всеки път, преди да отида при него, се съсредоточавам чрез разходка покрай езерото. Това е ритуал. Бих искал да не бъда обезпокояван. Имам известна популярност... - направи пауза, за да даде възможност на Жозефин да го разпознае. Но тъй като тя не прояви никаква почтителност, той продължи леко засегнат: - Увивах се като в пашкул, за да не ме безпокоят. Не вземах Тарзан със себе си, за да не ме разсейва. В деня, в който го доведох в Париж с намерение да го оставя на грижите на една приятелка, го изгубих. Точно тогава заминавах за Ню Йорк, за да присъствам на записите на музикална комедия на Бродуей. Той ми избяга и притиснат от времето, не можех да тръгна да го търся. Представете си колко бях изненадан да го видя сега тук...
- След като постоянно пътувате, той ще се чувства по-добре с мен...
Дю Геклен кратко изджавка, за да потвърди съгласието си. Мъжът го изгледа и отговори:
- Знаете ли какво ще направим? Аз ще поговоря с него, после и
вие, след което ще се разделим и ще видим той след кого ще тръгне.
Жозефин поразмисли, погледна Дю Геклен, припомни си шестте месеца, през които бяха заедно. Според нея не бяха по-маловажни от двете години, които бе прекарал с непознатия, нали така? Освен това, ако ме избере мен, ще е някакъв знак. Знак, потвърждаващ, че съм достойна да бъда обичана, че си заслужава човек да се привърже към мен, че вълната не ме е погълнала и изтрила.
Тя отговори, че е съгласна.
Мъжът приклекна до Дю Геклен, заговори му тихо. Жозефин се отдалечи и застана с гръб към тях. Повика баща си, попита го: „Тука ли си? Бдиш ли над мен? Добре, направи така, че Дю Геклен да не се превърне отново в Тарзан Банана. Направи така, че и този път да прехвърля гребена на вълната, да доплувам до брега...“