6. «Аз съм сезон, аз съм наследник на сезоните, роден от пространството като от утроба, [аз съм] семе за съпругата, горещината на годината, атма на всяко същество. Ти си атма на всяко същество. Това, което си ти, това съм аз [сохам асми].» Той го пита: «Кой съм аз?» — «Истината [сатям]» — трябва да отвърне той. «Какво е истина?» — «Това, което е различно от боговете и от праните, това е сат. Боговете и праните са тям. С една дума това се означава като истина [сатям]» Така му казва на него. За това се говори в следната шлока:
7. "Яджус е стомахът на този непреходен, Саман — главата му, Рик — тялото. «Това е Брахма» — така трябва да се разбира този мъдрец, съставен от Брахма, велик.“ [Брахма] го пита: „С какво придобиваш мъжките ми имена?“ — „С дишане [прана]“ — трябва да отвръща той. „С какво — женските?“ — „Със слово [вак]“. С какво — немъжките имена?" — „С ум [манас]“. „С какво — миризмите?“ — „С носа“. „С какво — фомите?“ — „С очите“. „С какво — звуците?“ — „С ушите“. „С какво — вкусовете?“ — „С езика“. „С какво — действията?“ — „С ръцете“. „С какво — радостите и страданията?“ — „С тялото“. „С какво — блаженство, любовно удоволствие, пораждане?“ — „С половия орган“. „С какво — ходене?“ — „С краката“. „С какво — мисли, които трябва да се узнаят, желания?“ — „С разума [праджна]“ — така трябва да отговаря. Той му казва : „Водите наистина са за мен този [свят], това е твоят свят.“ Който така знае, постига победата на Брахма; който така знае, постига успеха [на Брахма].
Втора глава
1. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Каушитаки. Умът е пратеник на тази прана, Брахма. Зрението е неин пазител, слухът — неин глашатай, речта — неин слуга. Този, който знае, че мисълта е пратеник на тази прана — Брахма, сам придобива пратеник; (който знае), че зрението е неин пазител, сам придобива пазител; (който знае), че слухът е неин глашатай, сам придобива глашатай; (който знае), че речта е неин слуга, сам придобива слуга. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. По същия начин всички същества дават приношения на този, който така знае, макар той да не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“
2. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Пайнгя. Зад речта на тази прана, Брахман, се намира зрението; зад зрението — слухът; зад слуха — мисълта; зад мисълта — дишането. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“
3. Ето начина за придобиване на единственото богатство. Ако някой желае единственото богатство, в нощта на пълнолунието, или на новолунието или през светлата половина, под благоприятно съзвездие, след като накладе (жертвен) огън, да очертае кръг наоколо, да напръска мълчаливо (без да казва мантра) (осветена) вода, и да принесе (топено) масло в (ритуален) съд (с думите): „Божеството, наречено слово, е това, което е получено (буквално: обградено); нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него (божеството). Божеството, наречено обоняние, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено зрение, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено слух, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено ум (манас), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено пораждане (праджа), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него.“ След като поеме миризмата на пушека и намаже членовете си с масло, той трябва да каже това, което желае, или да изпрати пратеник. Тогава получава.
4. Ето божественото желание. Ако някой желае да бъде обичан от мъж или жена или от много мъже или жени, той трябва да даде принесе масло на едно от нейните (на луната) проявления по (описания) начин, като казва: „Принасям, еди-кой си, твоето слово в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето обоняние в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето зрение в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоя слух в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето съзнание (праджна) в мен. Сваха.“ След като поеме миризмата на пушека и намаже членовете си с масло, той трябва да влезе в контакт (със своя обект) или да застане от подветрената страна. Тогава той става обичан и получава (желаното).