4. Речта наистина му дава всички имена, чрез речта той добива всички имена. Дишането [прана] наистина му дава всички миризми, чрез дишането той добива всички миризми. Зрението наистина му дава всички форми; чрез зрението той добива всички форми. Слухът наистина му дава всички звуци, чрез слуха той добива всички звуци. Умът наистина му дава всички мисли; чрез ума той добива всички мисли. Всички те влизат чрез дишането. Дишането е разум и разумът е дишане. Наистина двете заедно обитават тялото и двете заедно го напускат. Сега ще обясним как в този разум всички същества стават единни.
5. Речта е негов външен член, името е част от съществуващото [бхутаматра], намираща се от другата страна. Дишането е негов външен член, миризмата е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Окото е негов външен член, формите са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Езикът е негов външен член, вкусът е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Ръцете са един негов външен член, действието е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Тялото е един негов външен член, радостта и мъката са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Половият орган е един негов външен член, блаженството, любовното удоволствие и пораждането са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Краката са един негов външен член, ходенето е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Разумът е един негов външен член, мислите и желанията са част от съществуващото, намираща се от другата страна.
6. Като се подчини речта на разума [праджна], чрез речта се придобиват всички имена. Като се подчини зрението на разума, чрез зрението се придобиват всички форми. Като се подчини слухът на разума, чрез слуха се придобиват всички звуци. Като се подчини езикът на разума, чрез езика се придобиват всички вкусове. Като се подчинят ръцете на разума, чрез ръцете се придобиват всички действия. Като се подчини тялото на разума, чрез тялото се придобиват всички [видове] радост и мъка. Като се подчини половият орган на разума, чрез половия орган се придобиват всички [видове] блаженство, любовно удоволствие и пораждане. Като се подчинят краката на разума, чрез краката се придобиват всички ходения. Като се подчини разсъдъкът [дхи] на разума, чрез разсъдъка се придобиват всички мисли.
7. Защото речта, напусната от разума, не би предавала никакво име. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това име.“ Защото дишането, напуснато от разума, не би предавало никаква миризма. Казват: „Разумът ми бе другаде, не усетих тази миризма.“ Защото зрението, напуснато от разума не би предавало никаква форма. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах тази форма.“ Слухът, напуснат от разума, не би предавал никакъв звук. Казват: „Разумът ми бе другаде, не чух този звук.“ Езикът, напуснат от разума, не би предавал никакъв вкус. Казват: „Разумът ми бе другаде, не усетих този вкус.“ Ръцете, напуснати от разума, не биха предавали никакво действие. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това действие.“ Тяло, напуснато от разума, не би предавало радост и мъка. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах тези радост и мъка.“ Половият орган напуснат от разума, не би предавал блаженство, любовно удоволствие и пораждане. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това блаженство, любовно удоволствие, пораждане.“ Краката, напуснати от разума, не биха предавали никакво ходене. Казват: „Разумът ми бе другаде, аз не схванах това ходене.“ Разсъдъкът [дхи], напуснат от разума, не би имал сила, не би познал това, което трябва да се познае.
8. Трябва да се познае не речта, трябва да се знае говорещия; трябва да се познава не вкус, трябва да се знае вкусващия; трябва да се познава не действието, трябва да се знае действащия; трябва да се познават не радостта и мъката, трябва да се познава усещащия радост и мъка; трябва да се познават не блаженството, любовното удоволствие и пораждането, трябва да се знае изпитващия блаженство, любовно удоволствие и пораждане; трябва да се познае не ходенето, трябва да се знае ходещия; трябва да се познава не ума [манас], трябва да се знае обладаващия ум. Това наистина са десетте части на съществуващото, отнасящи се към разума [праджна]; тези десет части на разума се отнасят към съществата, защото ако не бяха частите на съществуващото, нямаше да има и части на разума; а ако не бяха частите на разума, нямаше да има и части на съществуващото,