16. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в телата. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като Праджапати.“ Който го почита така, той се пресъздава със своите потомци и с добитъка и със славата и с брахманския блясък, и с небесния свят и достига пълния срок на живота.
17. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в дясното око. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като същност на думата, същност на огъня, същност на светлината.“ Който го почита така, той става същност на всички (същества).
18. Тогава синът на Балаки млъкна и Аджаташатру го попита: „Това ли [имаше да кажеш], сине на Балаки?“ — „Това“ — отвърна синът на Балаки. Аджаташатру му каза: „Ти напразно спореше с мен и казваше, че ще ми разкажеш за Брахма. Наистина, сине на Балаки, трябва да се знае този, който е създател на тези пуруша и неговите дела.“ Тогава синът на Балаки отиде при него с дървета в ръка и каза: „Искам да се уча при теб!“ Аджаташатру отвърна: „Не е прието кшатрий да обучава брахман, [но] ела, ще ти обясня.“ Той го хвана за ръка и двамата тръгнаха. Отидоха при един човек, който спеше. Аджаташатру му каза: „О, велики владетелю Сома, с бели дрехи облечен!“ Човекът не се помръдна. Тогава той го побутна с пръчка и човекът веднага стана. Аджаташатру попита: „Сине на Белаки! Къде беше този човек? Какво стана с него? Откъде той дойде тук?“ Синът на Белаки не знаеше.
19. Аджаташатру му каза: "Сине на Белаки! Това, къде беше този човек, какво стана с него, откъде дойде тук — това са надите на сърцето, наречени хита. Те се простират от сърцето като мрежа, [тънки] като косъм, разцепен на хиляди части. Те се състоят от фин [материал] с ръждивочервен, бял, черен, жълт и червен цвят. Когато човек спи без сънища, той е в тях. Тогава той става един с дишането [прана]; в него влиза речта с всички имена, зрението с всичките форми, слухът с всички звуци, умът [манас] с всички мисли. Когато се събуди, то, както от раздухван огън във всички посоки се пръскат искри, така от този атама праните отиват по своите обиталища, от праните [излизат] боговете, от боговете — световете. Това дишане [прана], този атма на разума [праджна] е влязъл в тялото, в този атма чак до космите, чак до ноктите.
20. Тези атма следват този атма както роднините — първия [от рода]. Както първият се храни [заедно] със своите роднини или както роднините му се хранят при него, така този атма на разума се наслаждава заедно с тези атма. По същия начин тези атма се наслаждават при този атма. Наистина, преди Индра да познае този атма, асурите го побеждаваха. Като позна [атма], той разгроми асурите, победи ги. постигна благоденствие, власт над себе си, господство над всички богове, над всички същества. По същия начин този, който го познае, отблъсква злото, постига благоденствие, власт над себе си, господство над всички същества — този, който така знае, който така знае.
Така завършва Каушитаки упанишада