Той започва да играе на карти и спечелва малко пари, за да публикува книгата си за историята на венецианското правителство. Джакомо се надява, че произведението ще му спечели благоразположението на властите в града и ще му даде възможност да се върне там. Книгата е отпечатана в Лугано, където той отблизо следи издаването й в три тома, и се продава за една година. Но, уви, Венецианската инквизиция остава невъзмутима. Няма изгледи Казанова да се върне в родния си град. Той решава да потърси подкрепата на свой познат, когото среща в Русия — граф Алексис Орлов, адмирал на руския флот, който е в Легхорн и се подготвя за атака срещу Турция. Джакомо се надява, че може да бъде полезен на адмирала, ако го назначи на някаква длъжност. Той убеждава британския дипломатически представител сър Уилям Линч да му напише препоръчително писмо до консула в Легхорн, сър Джон Дик (който натрупва цяло състояние, доставяйки провизии на Орлов).
Адмиралът казва, че с удоволствие ще вземе Казанова във флота, но само като наблюдател, защото няма свободна длъжност. Това е неприемливо, тъй като Джакомо се нуждае от платена работа. Той напуска Легхорн и отива в Пиза, после минава през Парма, Болоня и Флоренция и пристига в Сиена, където прекарва забавна вечер с абат Чиачери, библиотекар в университета. Той го завежда при две сестри, които владеят до съвършенство играта на рими — казват ти няколко римувани думи и трябва да измислиш стих с тях, употребявайки ги в определена последователност. „Колкото повече остарявах, толкова повече ме привличаха интелигентните жени“209 — споделя Джакомо. Но макар че едната от сестрите, Мария Фортуна, е красива и изглежда достъпна (била е любовница на Чиачери и на местен епископ), Казанова не прави опити за сближаване. (По-късно Мария публикува две пиеси и няколко книги.)
В деня преди да замине за Рим кочияшът го пита дали би приел още един пътник. Джакомо не гори от желание, но се появява млад французин, който го моли да вземе съпругата му в каретата, а той самият е готов да язди до тях. Казанова е въодушевен от красноречивото описание, което кочияшът прави на жената, и се съгласява.
Джакомо се качва до спътницата си — Бети, млада и наистина изключително красива англичанка — и се сеща, че отдавна не е преживявал любовно приключение. „Бях на четирийсет и пет години; още обичах нежния пол, макар и съвсем не толкова пламенно, бях много по-опитен и по-малко готов за дръзки начинания, защото приличах повече на баща, отколкото на любовник, и смятах, че вече нямам права, нито основателни претенции.“210 Съпругът решава да язди пред каретата. Казанова кани спътницата си на обяд и по време на разговора установява, че имат общи познати в Лондон, сред които и дъщеря му Софи.
В Сан Куирико те настигат съпруга, който на следващата сутрин се скарва с кочияша и разгневен заминава, оставяйки жена си с Джакомо. Бети признава, че не са женени, а само сгодени. Казанова я съветва да се раздели с нелюбезния си приятел, но тя заявява, че го обича.
През останалата част на пътуването до Рим Джакомо я убеждава, че той е недостоен за любовта й — има неплатени сметки, а и поведението му по пътя е непристойно. Оказва се, че е пребил няколко слуги. Ала когато настигат младия мъж в Аквапенденте, Бети се хвърля в обятията му. Той я омайва с разкази за храбростта си, когато го нападат разбойници (слугите, които е пребил) и дори показва нараняванията си. Казанова си дава сметка, че хубавата външност на французина е основателна причина за Бети да го предпочита пред него самия. Той обаче решава да й докаже, че любовникът й е подлец. Джакомо се обзалага с него, че няма да му позволи да спи с годеницата му. Французинът се съгласява и когато се опитва да склони Бети да му помогне да спечели облога, тя се вбесява. Отчаяна, младата жена прекарва нощта в стаята на Казанова. На другия ден двамата установяват, че годеникът й е изчезнал с кесията на Джакомо. Бети признава, че младият мъж я е прелъстил в Легхорн, където е била любовница на англичанина „сър Б. М.“. Казанова обещава да я закара до Легхорн и да я заведе при любовника й, който вероятно ще й прости. Тя с благодарност го приема в леглото си и както той отбелязва, се наслаждава на една изключителна нощ след раздялата си с Игнация. В Радикофани, по пътя към Легхорн, изневиделица ги настига някакъв мъж, който заплашва да убие Казанова. Това е сър Б. М., който преследва Бети. Тя успява да му обясни, че Джакомо съвсем не е негодник, а неин спасител. Сър Б. М. избухва в сълзи, момичето също и накрая тримата се отправят към Рим, където Казанова и сър Б. М. откриват, че имат общ познат — лорд Балтимор, един от любовниците на Ла Шарпийон. Той се готви да замине за Неапол и им предлага да го придружат. Казанова винаги е имал късмет в Неапол и с радост се съгласява.