Джакомо бързо се приспособява в неаполитанското общество, сякаш никога не е заминавал. Още с пристигането си вижда стар познат — това е Анж Гудар, журналистът и сводникът, когото среща в Лондон и който представя лорд Балтимор на Ла Шарпийон. Гудар споделя, че делата му вървят добре, че е женен и живее в хубава къща в Посилипо. Съпругата му е ирландка и Джакомо с изненада установява, че тя е бивша сервитьорка в лондонска таверна. Сега Сара е облечена елегантно, умее да води разговор, свири на клавесин и непринудено посреща знатни гости — херцози, принцове и маркизи. Гудар очевидно има набито око. Сара е голяма красавица и Казанова вярва на слуховете, че тя едва не става любовница на Луи XV, но е отстранена от мадам Дьо Бари.
Казанова разпитва Гудар как се издържа. Той признава, че е професионален комарджия и поканва Джакомо да му стане партньор. Казанова веднага се съгласява, защото кесията му е почти празна и отсяда в „Крочеле“, гостилница, посещавана от заможните люде в Неапол. При това мястото е безопасно за игра на карти. Там, за разлика от повечето комарджии, Казанова спечелва доста солидна сума.
Сред познатите му в Неапол са абат Гама, когото за последен път вижда в Торино, и Агата, която преди година е отстъпил на лорд Пърси. Сега тя е щастливо омъжена за Аниело Орчиволо, адвокат в Неапол, и има четири деца. В дома й Джакомо се запознава с очарователно четиринайсетгодишно момиче на име Агата Карара, известна като Ла Калимена, която учи за певица (по-късно се прочува и става любовница на венециански благородник). Казанова смята, че е прелестна. Тя живее с леля си. Двете са много бедни и отчаяно се нуждаят от петстотин лири, за да платят наема си. Джакомо го плаща и с нетърпение очаква да задълбочи познанството си с девойката.
През това време в града пристига група англичани, водени от госпожица Чъдли, с която Казанова се запознава по време на пътешествията си. Тя е близка с британския посланик сър Уилям Хамилтън (по-късно той се оженва за небезизвестната Ема Харт, която става любовница на Нелсън). На свой ред Джакомо запознава всички с Микеле Империали, принц на Монтена и Франкавил, майордом на краля на Неапол.
Империали ги поканва на великденски бал в къщата си в Портичи. Нарежда на пажовете си да се съблекат и да плуват в басейна — нещо, на което обикновено се наслаждава сам, но лейди Кингстън и другите дами са очаровани от гледката. Заинтригувани, мъжете питат принца дали зрелището може да се повтори с момичета и на следващата вечер в басейна се къпят няколко местни девойки.
Абат Ботони е още по-гостоприемен. Той живее в Соренто и е страстен любител на бижутата и момичетата. Разполага и с двете в изобилие и им се наслаждава с еднакво удоволствие. (Казанова отбелязва, че абатът е най-малко дванайсет години по-възрастен от него, но е изключително жизнен, което донякъде го утешава). Джакомо завежда Ла Калимена в Соренто на кратка почивка. Там той отива с нея на разходка в уединена градина и в един доста странен час (пет сутринта) тя „възнаграждава страстта“ му. Казанова проявява почтеност, незабавно казва на леля й и обещава (макар вече да не е богат) да уреди дълговете й и да осигури учител по пеене на момичето, за да си изкарва прехраната на сцената. Оттогава той спи в едно легло с Ла Калимена и похарчва около седем хиляди лири за нея. Джакомо отново остава без пари и е принуден да приеме предложението на съпруга на Агата да му изплати бижутата, които някога й е подарил на стойност 15 000 ливри (45 000 английски лири).
Междувременно Джакомо среща още един познат от Англия — Джоузеф, синът на госпожа Корнелис, който е пътешествал из Европа (ходил е в Торино, Милано, Генуа, Венеция, Болоня, Флоренция и Рим и възнамерява да посети Парма, Модена, Мантуа, Швейцария, Германия и Нидерландия), благодарение на щедростта на майка си, която му е предоставила 200 гвинеи. Казанова е смаян. Шест месеца пътуване само с двеста гвинеи?211 Как е възможно? Лесно, отговаря Джоузеф и добавя, че дори смята да спести част от сумата. Той отказва да приеме пари от Казанова, тъй като е обещал на майка си, че няма да го стори, ако се срещнат. Впрочем госпожа Корнелис умее да управлява парите си и въпреки че неколкократно лежи в затвора за дългове, винаги съумява да ги изплати. Джоузеф остава в Неапол седмица, после заминава, като забравя няколко ризи и едно палто. Той пише писмо, в което моли да му ги изпратят, но не съобщава адрес. Джакомо не го вижда повече. Нито пък майка му. Госпожа Корнелис се „оттегля от обществения живот“ и скоро толкова обеднява, че е принудена да продава магарешко мляко в Найтсбридж. През 1797 г. умира в затвора „Флийт“.