Преди да замине за Рим, Казанова трябва да посети още някого — Лукреция Кастели, която живее в Салерно с дъщеря им Леонилда, вече омъжена за импотентен шейсетгодишен мъж, маркиз С. К., както Джакомо го нарича. Лукреция го посреща любезно. Тя още е красива, изглежда десет години по-млада за възрастта си и го поканва да отседне при семейството й. Леонилда също се радва да види баща си и го представя на болния си от подагра съпруг, който го целува по особен начин, давайки му знак, че и той е масон. Джакомо се разбира много добре с възрастния мъж и е щастлив да поднови старото си приятелство с двете жени.
Но приятелството с една жена не е силната страна на Казанова и докато се разхождат из великолепните градини на вилата на маркиза, Лукреция бързо забелязва, че отношението му към дъщеря им е много по-топло от допустимото. Тя вижда, че си разменят ласки и ги предупреждава да не извършат грях, но после ги оставя сами и отива в друга част на градината. Неизбежното се случва и продължава през цялото време, докато Казанова е със семейството в Салерно и в замъка на маркиза близо до Пизенца. Лукреция знае, че маркизът ще бъде доволен, ако Леонилда зачене, тъй като смята, че не е съвсем импотентен, и няма да заподозре изневярата. Казанова взима допълнителни мерки и се преструва, че е влюбен в прислужницата Анастасия. Тя е работила при херцог Маталона и някога Джакомо е флиртувал с нея. Анастасия е готова да поднови любовната игра, но за съжаление започва да мисли, че Казанова има сериозни намерения. За да поддържа измамата, която смята за жизненоважна, Казанова е принуден да прекарва почти всяка нощ от престоя си в леглото й. В резултат на това той успява да се люби с Леонилда само един-два пъти, когато в градината няма никого. Хитрият му план обаче се оказва безсмислен, тъй като херцог Маталона казва на маркиза, че Леонилда е дъщеря на Казанова и че двамата прекарват нощите си заедно.
В случая недвусмислено става дума за кръвосмешение. През XVIII век в много среди (не на последно място сред висшето духовенство) кръвосмешението е смятано за простим грях, табу, измислено по-скоро по социални, отколкото по религиозни причини. Наказанията, присъждани от църквата в подобни случаи, далеч не са сурови. Содомията и бруталността отвращават много повече обикновените хора, вероятно защото мнозина живеят в къщи, където няколко деца от двата пола спят не само в една стая, но и в едно легло, и първото им сексуално преживяване всъщност е в семейството. В „Спомени“ няма доказателства, че извършеното кръвосмешение с дъщеря му тревожи съвестта на Казанова, на Лукреция или на Леонилда. Бащата и дъщерята не изпитват „нито вина, нито се измъчвахме от угризения… Дори ако ангел бе дошъл да ни каже, че чудовищно сме възмутили природата, щяхме да му се изсмеем.“212
След година Леонилда ражда дете, което е едновременно син и внук на Казанова. Двайсет и една години по-късно той го вижда сред свитата на краля на Неапол по време на коронацията на Великия херцог на Тоскана. Междувременно маркизът му подарява пет хиляди дуката (над 80 000 английски лири) за вниманието, което някога е оказал на Лукреция.213
През юни 1770 г. Казанова отново отива в Рим и се настанява в къща на площад „Испания“ — част на града, която познава добре. Тук той се наслаждава на шестнайсетгодишната дъщеря на хазяина си — Маркучия, чиято обич спечелва, като му купува хубаво изкуствено око. Момичето е непринудено и простовато, но забавно и лудориите им пробуждат детето в Джакомо, който облича роклите й, кипри се с шапките й, а на нея рисува с мастило мустаци. Той скоро открива, че тя и приятелката й се забавляват с красив и видимо доста надарен шивашки чирак. Казанова с удоволствие се включва като четвърти в любовните им игри, а склонността му към воайорство засилва насладата от преживяното.
Младият шивач решава да посети сестра си Армелина в манастира и поканва новия си приятел да го придружи. Щом я вижда Джакомо се влюбва от пръв поглед. Но той харесва и Емилия, младата приятелка на Армелина. Редът в манастира е строг и за да опознае момичетата, Казанова се обръща за помощ към стария си приятел Дьо Берни. Той вече е кардинал, френски посланик и е сред високопоставените лица в града; живее в разкош с любовницата си принцеса Санта Кроче. Дьо Берни, който на младини е бил голям развратник, издава специално разрешение на двете момичета да излизат от манастира. Казанова ги завежда на театър, а после заедно се отдават на среднощни гуляи в стаите му. Девойките са възхитени от стридите, които дотогава не са опитвали. Първата вечер тримата изяждат петдесет стриди и изпиват две бутилки вино. Момичетата се напиват, но Джакомо не се възползва от тях. Той обаче смята случая само за прелюдия и следващия път им поднася сто стриди и голямо количество пунш.