Тъй като е топло, момичетата събличат връхните си дрехи. Те се забавляват, като всеки взима стриди от устата на другия, и по небрежност стридите падат в корсетите им. Това е повод за разговор относно разликите между мъжкото и женското тяло — тема, по която Казанова винаги е готов да изнесе лекция на млади жени, при това със съответните демонстрации. Всъщност двете девойки остават девствени. Те настояват за това и Джакомо не ги насилва. Но въпреки всичко прекарва приятно.
Той се среща и с Маруция, момичето, чийто брак е уредил преди известно време. Тя и съпругът й го приемат любезно, но за негова изненада мъжът го запознава с прелестно деветгодишно момиченце, което очевидно му е дъщеря. Отначало Казанова отрича, но приликата е голяма. Съпругът е сигурен и детето е кръстено Джакомина. Гостът е поканен да отседне при семейството. Запознават го и с учителката по музика на Джакомина, както и с тринайсетгодишната й племенница Джулиелмина, копие на Джовани, братът на Джакомо. И тя наистина се оказва негова племенница.
Случката, която следва, е твърде смущаваща. Маруция завежда Казанова в спалнята на децата си, дръпва завивките и той вижда голите им тела. Възбудата му е непоносима, но той я утолява в обятията на Маруция, която, след като засища страстта му, се връща в леглото на съпруга си. Джулиелмина започва често да се пъха в леглото на Джакомо и дори води със себе си младата си братовчедка. Двете го подлудяват със закачките си. Казанова с усилие се въздържа и се осмелява само да целува дъщеря си. Но след известно време отстъпва пред ласките на племенницата си и я люби, докато дъщеря му гледа. С присъщото за децата любопитство Джакомина е впечатлена от гледката и Казанова с готовност й показва как се прави любов. Тя, естествено, се възбужда и единствено самоконтрола (в този случай) не му позволява да й отнеме девствеността. Струва си още веднъж да отбележим, че Маруция много добре знае какво става, но така и не се намесва.
Казанова забавлява двете момичета и майка им, като ги развежда из Рим и се наслаждава на хубави мигове, които му доставят такова голямо удоволствие, че „ме направиха сто пъти по-щастлив, отколкото лошите ме направиха нещастен“214. Той залага пари от тяхно име на лотарията и заедно с Клементе, съпругът на Маруция, и лелята на Джулиелмина спечелва солидни суми, добре дошли за всички.
По време на десетте месеца на престоя си в Рим Казанова получава специален достъп до голямата йезуитска библиотека и дори му позволяват да взима книги за вкъщи. Той редовно посещава Академията на Аркадия, в която членуват повечето видни италиански учени, изнася лекции и дори чете свои стихове. Казанова се интересува и от интригите (в които Дьо Берни е дълбоко замесен) около Ватикана и папа Климент XIV във връзка с гоненията срещу на йезуитите.
В Рим Казанова има и друга среща, която в началото го притеснява. Той подозира граф Мануци не само за участие в изгонването му от Испания, но и в опита да бъде убит от тримата разбойници, които го следят, след като напуска Барселона (брат му Франческо му казва, че веднъж Мануци се похвалил, че го е убил). Ето защо, когато Джакомо случайно среща графа в Рим, двамата се поздравяват твърде предпазливо. Казанова обаче решава да избегне взаимните обвинения, още повече че няма пари, за да си позволи да обиди някого. Затова преглъща гордостта си и слуша с особено задоволство, когато Мануци уверява всички наоколо колко талантлив, смел, интелигентен, отзивчив и очарователен е приятелят му Казанова.
Джакомо напуска Рим през юли 1771 г. Той възнамерява да отиде във Флоренция и да изучи подробно Омировата „Илиада“. От време на време все още се опитва да я превежда на италиански.215 Пътешествията — и дори любимото му развлечение — започват да му омръзват. Той не иска да се откаже напълно от жените, но решава (не за пръв път, както признава) да приема удоволствията по-леко и да не се увлича емоционално.
215
Той завършва няколко тома, които са публикувани през следващите седем години. — Бел.а.