През март 1743 г. синьора Фарузи, бабата на Джакомо, умира след боледуване, по време на което той съвестно се грижи за нея. „Беше й невъзможно да ми остави нещо, тъй като ми бе дала приживе всичко, което можеше да даде“18 — с обич пише той. Майка му пише от Варшава, че не може да се върне във Венеция. Освен това дава ясно да се разбере, че е дочула за лошото му поведение — че не учи, общува с проститутки и прекарва твърде много време в ухажване — и това не й харесва.
Притеснението й е разбираемо. Казанова проявява вкуса си към красивите жени, хубавата храна и дрехи и висшето общество и това е много по-силно от желанието му да учи и да осмисли бъдещето си. Нещо повече, той започва да осъзнава, че благодарение на своя чар и съобразителност може да оцелее и да изкарва прехраната си, без да работи. Красивата му външност, привлекателни му маниери и способността му да бъде сговорчив му дават възможност да се движи в обществени кръгове, в които извънбрачният син на актриса не би бил приет, и съумява да живее удобно на чужди разноски. Защо да не продължава да го прави? Макар да е изпаднал в немилост пред сенатора Малипиеро, има други богати възрастни мъже и жени с достатъчно пари, които могат да бъдат склонени да покровителстват приятен млад мъж. И Казанова успява да спечели благосклонността им.
Може би по един или друг начин той оценява даренията, които получава (малцина, които му дават пари, впоследствие съжаляват за щедростта си), но истината е, че вече е такъв, какъвто е през по-голямата част от живота си — професионален паразит, който живее на гърба на другите. „Паразит“ е тежка, но точна дума. Казанова не знае какво е труд. От време на време прави услуги, за които му се плаща, но обикновено за тях е нужно да използва интелигентността си и често пъти малко повече късмет. Той става секретар с минимални задължения, шпионин, без да шпионира, политик, който не се интересува от политика, финансов посредник с основни познания по финанси, астролог, който знае малко за астрологията, магьосник, чиито магии никога не се проверяват, и писател, който пише стихове, театрални пиеси и памфлети без особен успех. За сметка на това в светския живот и в любовните отношения пожънва безспорна слава. Що се отнася до парите, Казанова рядко остава без средства и това не го притеснява особено — нещо, което впоследствие неизбежно се променя.
Майка му обаче има планове за него. Дзанета напомня на Джакомо за обещанието му към Гримани да се издигне (Казанова не гледа сериозно на това) и смята, че е намерила начин да му помогне. Тя има известно влияние над наскоро избрания епископ на Калабрия, Бернардо де Бернардис, който се съгласява да назначи Казанова на работа като секретар. Епископът поема ангажимента да вземе младежа, когато минава през Венеция на път за Марторано. В това време абат Гримани и отец Тозело решават, че Джакомо трябва да постъпи в семинарията „Сан Чиприано“ в Мурано и да изучава Светото писание, докато епископът пристигне. Семинарията е отлична и известна. Наред с редица прочути личности там е учил и доктор Гоци. Казанова няма друг избор, освен да се съгласи. След прощална нощ с Нанета и Марта той пристига в Мурано в състояние на непознато дотогава сексуално изтощение и няколко дни спи непробудно.
В „Сан Чиприано“ има около сто и петдесет семинаристи. Джакомо се обижда, когато е принуден да положи приемен изпит — нещо, което е далеч под достойнството му, още повече, че го слагат не при големите ученици, а при девет-десетгодишни момчета. Правилата му се струват нелепи и досадни (каквито биха изглеждали на всеки млад мъж, вкусил свободата), а останалите ученици — слабоумни. Казанова обаче се сприятелява с красив и интелигентен петнайсетгодишен младеж, с когото става много близък. Двамата обичат да четат и обсъждат Тасо, Ариосто, Петрарка и Хораций. В „Спомени“ Джакомо твърди, че приятелството им е напълно невинно, но си го спомня със страстта на любовник и дори споменава за чувство на ревност, виждайки юношата да говори с друг. И ако си спомним обзелото го отчаяние след раздялата с благосклонните сестри, вероятно бихме си помислили, че не е било задължително Казанова и приятелят му често да се събират в едно легло, за да обсъждат тънкостите в „Оди“ от Хораций. Не ги заварват заедно, но въпреки това ги сполетява беда. Докато Джакомо е при приятеля си, друго момче вижда, че леглото му е празно, обърква го със своето и ляга да спи. Казанова се връща, без да вдига шум, и заспива. Сутринта ги намират заедно и ги налагат с камшик. Джакомо настоява да подпише клетвена декларация, че дори не е говорил с момчето, намерено в леглото му, и това несъмнено е истина. Въпреки всичко обаче ги изключват от семинарията.