Освен злочестата си любовна авантюра с гъркинята, Казанова решава да отмъсти на Рацета, мошеник, нает от семейство Гримани, който присвоява или продава голяма част от мебелите на баща му, за да изплати дълговете си. Планът е свидетелство за гениалността на Джакомо. Докато си играе с малкия син на адютанта на крепостта, той се преструва, че навяхва глезена си и моли войника прислужник да го отнесе в стаята му. После му дава достатъчно ракия, за да го приспи. Накрая подкупва лодкар и го кара да се приближи до прозореца му. Така успява да отиде във Венеция, пребива Рацета и се връща в леглото си, преди прислужникът да се е събудил. Той се заклева, че Казанова е бил там цяла нощ.
Войникът потвърждава думите си пред комисар, изпратен да разпита Джакомо. Рацета много добре знае, че нападателят му е Казанова, но е безпомощен да стори каквото и да било. Историята скоро се разчува в салоните на Венеция и хитростта на Джакомо в уреждането на алибито му става пословична.
Втора глава
Абатът и дамите
1743 — 1745 г.
Казанова е освободен в края на юли 1743 г., тъкмо навреме, за да се срещне с епископ Бернардис, който пристига във Венеция. Епископът го поздравява любезно. Уредено е абат Гримани да изпрати племенника си в Рим, където двамата с Бернардис отново да се срещнат и да отидат заедно в Марторано през Неапол.
Джакомо не е особено въодушевен от плана. Той вече е решил, че няма да следва попрището на велик проповедник и свещеник, и възможността да стане секретар на епископ на отдалечена област в Калабрия не го привлича. Но, така или иначе, отива, просто защото в момента няма какво други да прави.
Казанова отплава от Венеция на 18 октомври в компанията на венецианския посланик в Рим, Кавалиере Андреа да Леце. Той трябва да го остави в Анкона, където отец Лазари, приятел на семейство Гримани, ще му даде пари да продължи пътуването си. Гримани го изпраща с десет цехини — близо 330 английски лири. Това трябва да е изглеждало великолепен подарък, особено след като му предстои да получи още в Анкона. Казанова прекарва последна нощ с „моите малки женички“ Марта и Нанета. Години по-късно той пише, че първата му любов „не ме научи почти на нищо ново, което би могло да ми послужи в училището на живота, понеже беше напълно щастлива, несмущавана от никаква грижа и непомрачавана от никаква себелюбива проява.“21
Свитата на посланика (която не е голяма — присъстват само той, дворцов управител, свещеник, прислужник, готвач и съпругата му и неколцина слуги) първо спира в Киоца. Дворцовият управител казва на Джакомо да слезе на брега и да се забавлява, докато има възможност. Казанова го склонява да му намери подслон и отива в кафене, където среща двама познати от Падуа. Единият е едноок монах, който го завежда в местен бордей. Джакомо се включва в играта на карти. Последиците са тежки — той отново се заразява с гонорея и загубва повече от 500 днешни английски лири. Залага дрехите си за 30 цехини — над 980 английски лири (винаги харчи много пари за дрехи) — и се връща на кораба.
Венерическите болести и играта на карти са двете характерни особености в живота му. Второто е страст, която почти се равнява на тази към жените. Макар да залага на всичко, Казанова предпочита фараон — стара игра на карти. На масата се слагат бронзови жетони, после „банката“ раздава картите и участниците печелят или за себе си, или за „банката“. Както при повечето игри, има и други правила в полза на „банката“. Има казина, но фараон обикновено се играе в частни домове, включително в тези на духовниците, а вероятно и в къщата на майката на Джакомо, тъй като там той за пръв път вижда да се играят карти за пари.
Казанова гледа на играта на карти като на средство за осигуряване на доход. Но обмисля възможността да превърне хазарта в професия, когато финансовото му положение е най-лошо — във Венеция през 1745 г. — и често играе само за да запълва времето си. Той обаче притежава инстинкти на професионален комарджия, не обича да губи и не става от игралната маса, когато печели. Бива го и да лъже. Тогава това се смята за общоприето умение (измамниците са известни като „подобрители на късмета“). Така че от време на време Казанова използва способностите си, за да се погрижи дамите, които играят край него, да печелят.
Спечелените и изгубените от него суми са значителни. Четейки спомените му, човек остава с убеждението, че е печелил повече, отколкото е губил. И въпреки че вероятно не е така, защото шансът за успех на играча е твърде малък, Казанова действително успява да разори „банката“ шест пъти, като всеки път прибира сума, равняваща се на около 9000 английски лири. Печалбата му, когато е „банка“, възлиза на 160 500 английски лири (макар че загубите може би са също толкова). През периода, отразен в „Спомени“, той пише, че е спечелил общо 11 608 000 английски лири по курса в днешно време, а загубите му са само 899 852 лири.22