До Марторано Казанова продължава пътя си вече по-приятно. Там радушно го посреща епископът, който обаче веднага започва да се оплаква от бедността си и това се вижда от условията му на живот. „Дворецът“ му се оказва полуразрушена и оскъдно обзаведена къща. Двамата сядат в порутена трапезария и ядат салата с гранясало олио. После епископът нарежда да вземат единия дюшек от леглото му и да го сложат в съседната стая за Джакомо. На другия ден Бернардис признава, че заплатата му е много по-малка от дълговете. Никой в епархията не може да пише правилно и няма учебници. На литургията в катедралата Казанова се отвращава от оскотелите енориаши — затъпели и груби мъже и грозни жени. Когато се връщат в двореца, той незабавно моли епископа да го освободи от задълженията. Бернардис би се радвал на компанията на интелигентния млад мъж, но сърцето не му дава да откаже. След като прекарва само шест часа в Марторано, Казанова отново е на път и както често става в живота му, заминава, без да има представа къде отива и защо.
На 16 април 1744 г. Джакомо се връща в Неапол и този път носи писма от епископа, с които да се представи на неколцина знатни граждани — маркиз Галиани, Карло Карафа и херцог Маталона. Всъщност той вече познава някои от тях. Но Казанова остава за малко в града, като се занимава предимно с писане на стихове, някои от които са публикувани и високо оценени от критиката. Литературните му произведения обикновено се харесват. По-късно той ще напише няколко пиеси и ще публикува над двайсет книги — повечето към края на живота си. Сред читателите на сонетите, които написва в Неапол, е някой си Антонио Казанова. Мъжът се смята за братовчед на Джакомо. Независимо дали това е така, или не (родословното дърво е неясно), Антонио щедро предоставя на Джакомо пълен гардероб модни дрехи, включително пътнически костюм с позлатени илици. В края на май той потегля с него към Рим.
В каретата пътуват приятен адвокат от Неапол на име Джакомо Кастели, съпругата му Лукреция и сестра й Анджелика.24 Адвокатът е около петдесетгодишен, но съпругата и сестра й са много по-млади. Така пътуването се превръща в изпитание за деветнайсетгодишния младеж със силен сексуален нагон, който се е въздържал няколко седмици. Причината не е тясната карета, която подскача по неравните пътища и не предразполага към романтично настроение. Притеснението идва от това, че през XVIII век в крайпътните странноприемници обикновено настаняват непознати хора в една стая. Пътниците приемат това за нормално и не роптаят. Жените не се стесняват да се събличат в компанията на непознати мъже. Повечето, изглежда, възприемат възгледите на сестрата на Наполеон, принцеса Боргезе, която на въпроса дали не се чувства „малко неудобно“ да позира гола пред скулптора Канова, отговаря: „Не. Огънят в стаята беше запален.“25
В Капуа всички са настанени в стая с две легла, а в Терачина прекарват нощта в подобно помещение, този път с двойно и единично легло отстрани. Казанова не мигва цяла нощ, гледайки двете красиви жени en deshabille (разсъблечени), които спят на около метър от него. Отчаянието му се засилва, когато вижда, че Лукреция се измъква от леглото си и ляга при съпруга си.
Сутринта Джакомо е уморен и потиснат и се преструва, че го боли зъб като извинение да не говори. Синьора Кастели обаче го заподозира в лъжа и привечер успява да остане насаме с него. Тя не само изтръгва истината, но признава, че разбира причината за лошото му настроение. И Казанова бързо се развеселява.
Следващата спирка е в Марино, където спътниците вечерят в стая с единично легло. Другото е в малък килер без врата, който прилича по-скоро на шкаф. Двете жени решават да спят в килера, оставяйки мъжете да делят другото легло. Адвокатът започва да хърка и Казанова се опитва да се измъкне от леглото, но скърцането е толкова силно, че го събужда. По-късно през нощта на улицата се чува врява и адвокатът отива да види какво става. Щом Кастело излиза от стаята, Джакомо ляга при двете жени и си позволява волности, на които те не се съпротивляват. Леглото се строшава. Адвокатът се връща, но не може да отвори вратата, защото дръжката заяжда. Той отива да търси ключ. В тъмното Казанова се нахвърля върху Лукреция, но след миг разбира, че това е сестра й. После сграбчва другата жена и стига до оргазъм. Вратата се отваря и той непохватно се втурва към леглото си. Интригите, съпътстващи прелъстяването, понякога са твърде комични, както става ясно от авантюрите на всеки голям любовник. Така и любовните подвизи на Казанова често са смешни за читателя. Трябва да се отбележи, че от дистанцията на времето те са смешни и за него. Макар че не обича да му се подиграват, той винаги е готов да се надсмива над себе си.
24
В „Казанова“, 1961 г., Дж. Рийвс Чайлдс идентифицира Кастели като Еолус Валати, Лукреция всъщност е Ана Мария, а сестра й Анжелика се казва Лукреция. Сестрите са съответно на 29 и на 19 години, когато Казанова се запознава с тях. Ето защо Лукреция е десет години по-голяма, отколкото той смята. Както и на други места, за да избегна объркване, използвам имената, които им е дал Казанова. — Бел.а.