Пътуването приключва на другия ден, когато Джакомо слиза от каретата на площад „Испания“ в Рим. Адвокатът му дава адреса си и настоява Казанова да го посети, Джакомо обещава да го стори.
В края на септември 1744 г. Казанова се озовава във Вечния град с малко пари, прилични дрехи и несломима амбиция да се възползва от препоръчителните писма на епископа. Той отива първо при отец Антонио Агостино Джорджи, глава на Августинския орден и директор на библиотека „Анджелика“. Джорджи е в добри отношения с папа Бенедикт XIV и кардинал Аквавива26, за когото Казанова също има препоръчително писмо и скоро посещава. Приемат го любезно, питат го дали се интересува от политика и после го изпращат с поръката да научи френски колкото е възможно по-бързо. Джакомо с радост установява, че братовчед му от Неапол е дал указания на един банкер да му отпусне щедра сума и незабавно наема адвокат на име Далаква, който да го учи на френски.
И, разбира се, навестява синьор Кастели. Уви, адвокатът не е вкъщи, но Казанова с удоволствие се запознава с Чечилия Кастели, майката на сестрите. Лукреция и Анджелика се радват, че го виждат отново — и толкова скоро. Те го запознават с по-малката си сестра Ана Мария и брат си Джузепе, красив, петнайсетгодишен свещеник. После се появява и синьор Кастели, който посреща Казанова с радост, и му казва да се чувства като у дома си.
На другия ден Джакомо се настанява в двореца на кардинал Аквавива — великолепния Испански дворец на площад „Испания“. Предоставят му апартамент с две малки приемни и антре, водещо към спалня. Всички помещения са красиво обзаведени. За него се грижи абат Гама — Джовани Патрицио да Гама де Силвейра, главният секретар на кардинала, който го насърчава в изучаването на френски. Освен да учи, Казанова трябва да изпълнява някои свещенически задължения и да се храни в Испанския дворец. Джакомо се учудва, че всички на масата носят като него духовнически одежди, независимо дали са свещеници или не. В Рим едва ли не всеки иска да стане свещеник и що се отнася до облеклото, желанието все едно е осъществено. Казанова е предупреден да внимава как се държи — например да не ходи твърде често в къщата на Кастели, където живеят три привлекателни млади жени. И без това клюките са основното занимание в Рим.
Абат Гама обаче не гледа сериозно на съветите си. Той завежда Казанова в кафене, където свободно се изказват еретични идеи. Там се шегуват с Джакомо, защото загадъчно е напуснал службата си при друг кардинал. Дали това е заради допълнителните услуги, когато негово преосвещенство е с нощно боне на главата? После влиза млад мъж, който е толкова красив и с такива сочни устни, че Казанова го смята за момиче. Абат Гама повиква младежа и му го представя като известния кастрат Бепино дела Мамана27, певец, прочут из цяла Европа. Казанова признава, че го е помислил за момиче, и Бепино му предлага да прекара нощта с него, за да го обслужи или като момиче, или като момче. Джакомо отказва. Абат Гама само кимва и се усмихва. Духовниците знаят за кастратите още от XVII век, когато на жените е забранено да се появяват на сцената и в църковните хорове в папските държави. Забраната остава в сила до края на XVIII век, но е позволено на кастрирани младежи да пеят и да изпълняват женските роли в операта или в църковните песнопения. (Английският музиколог д-р Бърни отбелязва, че трийсет години по-късно тези операции продължават да се правят.) През четирийсетте години на XVIII век повечето мъже певци в Италия са кастрирани.
26
Трояно Франциско Аквавива д’Аргона, бивш посланик на Испания в Рим и кралство Неапол. — Бел.а.