Въздействието върху Джакомо е такова, каквото би могло да се очаква. Скоро той се възбужда така силно, че когато Исмаил пристъпва към действие, не е в състояние да окаже съпротива. Всъщност Казанова откликва с радост. В крайна сметка „щеше да бъде неучтиво от моя страна да откажа… Бих се показал неблагодарен — нещо, което не е в природата ми.“ Когато напълно се изтощават и момичетата се оттеглят, двамата се смеят доста сконфузено. После изпиват няколко чаши кафе и с това вечерта приключва.44
Няколко дни по-късно Казанова посещава Юсуф. Поканват го в стая с прелестно женско същество с плътен воал, което го поздравява. Сядат на възглавници. Жената не си прави труда да оправи роклята си и вечно подозрителният Джакомо решава, че Юсуф се опитва да се покаже гостоприемен като Исмаил. Жената се представя като съпругата на Юсуф. Това не попречва на госта да й се възхити. Пък и роклята й разкрива толкова, колкото и скрива (ориенталската одежда „не отнема нищо от удоволствието за очите“, както отбелязва Казанова). Тя се навежда напред, показвайки очарователните си гърди, и определено го насърчава да я целуне за поздрав. Джакомо не устоява и понечва да го стори. За съжаление той се опитва да вдигне воала й (през целия си живот Казанова не може да се възхити на жена, чието лице не смята за красиво). Жената се ядосва и Джакомо трябва да положи усилия, за да я успокои. Накрая се стига дотам, че Казанова признава, че е обезумял от желание, и тя протяга ръка. В същия миг Юсуф влиза. Ах, те са се запознали. Колко очарователно!
Когато Джакомо разказва случката на Ахмед, той прихва да се смее. Казанова би трябвало да е по-наясно. Сега съпругата на Юсуф ще остане с лошо мнение за италианските мъже. Джакомо е трябвало да приеме недвусмислената покана веднага. Сгрешил е, че се е опитал да види лицето й. Това е непристойно, защото лицето е единствената част от тялото й, която я кара да прояви скромност.
Казанова няма възможност да поднови познанството си със съпругата на Юсуф, тъй като след няколко дни, в началото на септември, напуска Цариград. Юсуф го изпраща с подаръци и с безкрайно съжаление, че не е приел ръката на Зелми. Има подаръци и от Ахмед, и от Исмаил (заедно с писмо за рицаря Да Леце, което Джакомо изгубва). Подаръците са продадени и Казанова пристига в Корфу, където е назначен за адютант на Джакомо да Рива, комендант на галеаса45, с най-малко петстотин цехини46 в кесията.
Благодарение на длъжността си той установява контакти с всички видни личности в малобройна общност. Сред тях е Винченцо Фоскарини, с чиято млада съпруга Казанова има романтична връзка, подобна на второстепенна оперета. Тя е прелестна кокетка47 и Казанова, който лесно се поддава на изкушения, я смята за толкова очарователна, сякаш е същество от друг вид. Известно време тя се държи пренебрежително с него, после като че ли се смилява, а когато го преместват да служи на съпруга й като адютант, Джакомо е убеден, че това е уредено от нея. Семейство Фоскарини му дават стая в къщата си, която е не само до тази на госпожата, но има и прозорец, поставен така, че Казанова ясно да вижда спалнята на Андриана и да наблюдава как тя става от леглото, как се облича и съблича и прави тоалета си — явно (или поне така изглежда), за да го дразни. И нищо чудно, че Джакомо прекарва безсънни нощи.
Андриана продължава да го измъчва. Той открадва кичур от косите й, но тя го принуждава да й го върне. Казанова й отмъщава, като се оттегля в леглото си, гладува и се преструва на смъртно болен. След ден-два тя се смилява над него и му изпраща пакетче с кичур от косите си. С част от тях Джакомо поръчва да му направят гривна и огърлица, а останалите нарязва на ситно и прави на бонбони, които държи в кристална кутия и яде от време на време. Андриана успява да изтръгне тази тайна от него и това явно я смайва. Когато убожда крака си на трън от рози (подобни наранявания може да имат по-сериозни последици при климата на Корфу), му позволява да изсмуче кръвта и съумява да вдигне чаршафа, за да му покаже тялото си. Сетне му разрешава да й помогне да смени долната й риза, но продължава да го държи на разстояние.
Докаран до умопомрачение (и кой ли не би бил?), Казанова се ядосва и излиза от спалнята й. Впоследствие се отдава на ухажването на Мелула, прословута красавица и опитна куртизанка от остров Занте, „чиято рядка красота от четири месеца правеше всички развратници в Корфу или щастливи, или луди“48. Вероятно чула за чувствеността на Казанова, тя много се обижда от отказа му да я наеме. Използва всичките си женски хитрини и в продължение на два часа Джакомо се наслаждава на изключително удоволствие, за което Мелула отказва да вземе пари. Но „наслаждава“ едва ли е най-точната дума, тъй като Казанова се чувства виновен. На другия ден дори се изповядва на Андриана, която обвинява и същевременно упреква себе си. Двамата прекарват известно време в сантиментален самоанализ, след което той си тръгва, отново, без да я люби. И толкова по-добре, защото сутринта изпитва познато усещане, известяващо поредния пристъп на венерическа болест. Джакомо предполага, че ще се излекува за шест-седем седмици. Заболяването се оказва сериозно и се налага да се въздържа от контакти два месеца. Казанова признава за болестта си само пред любимата си. Всъщност всички в Корфу се чудят, че той изглежда здрав. Както е известно, Мелула е заразена и е разпространила слуха, че Джакомо най-после й се е насладил.
44
Казанова пише, че „това беше единственото удоволствие от този род, на което се насладих в Цариград.“ Исмаил, разбира се, урежда всичко това, преследвайки свои цели — съществуват много доказателства, че турците смятат за особено привлекателни младите европейци. Дори се предполага, че е имало содомия; описвайки „оргията“, Казанова пише, че Исмаил „зае мястото“ на недосегаемите момичета, а после „аз се обърнах“. Изразите навеждат на мисълта, че едва ли става дума само за взаимно мастурбиране. — Бел.а.