В началото на 1747 г. Джакомо се връща във Венеция и прекарва повечето си време на игралните маси. Той смята всички пари, спечелени на карти, за безплатен дар от боговете. За съжаление даровете са редки и не особено щедри. Казанова отива в заложна къща с диамант, който взима назаем от една жена, когато вижда хубаво селско момиче, седнало в гондола до възрастен свещеник. Тя го заинтригува, защото макар очевидно да е от провинцията, носи на главата си изключително скъп накит. Казанова се качва в гондолата и потегля към Местре с енорийския свещеник на Преганциол, близо до Тревизо, и племенницата му Кристина, умна девойка, която е завел във Венеция, за да й търси съпруг, макар и безуспешно.
Тя се оказва напълно достойна за Казанова. Двамата флиртуват през целия път до Тревизо край боядисаните в топли цветове къщи с изглед към обраслите с върби канали. Когато пристигат, Джакомо решава да я склони да дойде да живее с него известно време във Венеция, но не може да измисли подходящ начин да повдигне въпроса. Кристина очевидно поставя равенство между любовта и брака, както за съжаление често правят провинциалистките. Казанова успява да убеди нея и чичо й да прекарат нощта в странноприемница, преди да продължат към Преганциол, и когато се опитва да наеме две стаи, възрастният пастор казва, че това не е необходимо, тъй като в помещението има две големи легла, а у дома спи с племенницата си. Джакомо е изумен и същевременно доволен, когато Кристина дава ясно да се разбере, че спи гола. „И все пак работата беше невинна, и то толкова невинна, че той не само не я прикри, но и сам не помисли нито веднъж за възможността, че би могло да се намери нещо лошо в това… По-късно, при по-напреднала възраст и с по-голяма опитност, аз намерих този обичай в много страни у честни хора, за чиито добри нрави той съвсем не беше неприличен. Само че, повтарям, това става само между честни хора, а аз съвсем не претендирам да принадлежа към тях.“57
Когато на сутринта се събуждат, чичото вече е излязъл. Кристина е будна. Казанова й казва, че умира за целувка. „Защо не?“ — отвръща тя. Той се хвърля в леглото й и неизбежното се случва.
„Какво направихме?“ — съвсем спокойно и нежно пита Кристина после. „Оженихме се“ — отговаря Казанова и така й дава възможност да си мисли, че истинската церемония предстои. Очевидно в момента той си вярва, както често става след успешно прелъстяване. След няколко дни Джакомо осъзнава, че не го е мислил сериозно, но (отново типично за него) се терзае, че е излъгал. Момичето може да е бременно и той не може да понесе мисълта, че ще стане за срам в селото си и ще трябва набързо да се задоми до края на живота си с някой прост селянин. С помощта на винаги услужливия Брагадино и приятеля му Дандоло (убеден отчасти чрез тайните на кабалата) Казанова намира хубав млад мъж, чиновник в канцеларията на националната лотария, който си търси съпруга. Когато го представят на Кристина, младежът решава, че тя е най-красивото създание, което е виждал. Джакомо отива в Тревизо за сватбата и се разплаква пред красотата на булката, която вече е загубил.
Деветнадесетата глава на първия том на „Спомени“ е озаглавена „Малки нещастни случки, които ме принуждават да напусна Венеция“. „Малки“ вероятно не е най-точната дума, която бихме използвали, за да ги опишем.
Първата малка случка става, когато един ден Казанова се разхожда с приятели близо до село Зеро Бланко на няколко километра от Тревизо. Те са в добро настроение и се впускат в детински игри — събарят леглата, правят се на духове, дават на младите дами диуретични хапчета или „понякога такива, предизвикващи образуване на газове, които не можеха да бъдат сдържани.“58 Прието е всеки да се смее на грубите шеги, които правят с него, за да не го помислят за страхливец. Компанията стига до едно имение, но пътят дотам минава по тясна дъска над дълбок и кален ров. Някой е поръчал на местен човек да среже наполовина дъската, която се счупва, когато Джакомо преминава над рова, и той се озовава до гуша във воняща кал. Скъпата му нова дреха е съсипана. Разбира се, Казанова се смее, но вътрешно кипи от гняв и решава да открие виновника. Малък подкуп разкрива извършителя — гръцки търговец на средна възраст на име Деметрио, явно ядосан, че Джакомо е прелъстил камериерка, в която е влюбен.
Отначало Казанова не може да измисли достатъчно забавно отмъщение, но после вижда погребална процесия и му хрумва идея. През нощта той отива в гробището, разкопава наскоро погребан труп, отрязва едната му ръка с ловджийския си нож („без мъка“) и я взима. На следващата вечер Джакомо се скрива с мъртвешката ръка под леглото на Деметрио. Гъркът се съблича, ляга и угася светлината. Казанова протяга ръка и дръпва завивките му. Търговецът решава, че това е шега, и казва: „Който и да сте, вървете си и ме оставете да спя; аз не вярвам в никакви духове.“