Сутринта той решава да се измъкне, докато все още е възможно, защото Светата инквизиция е особено силна в страната. И ако някой суеверен селянин е станал свидетел на среднощната сцена, животът му може да се усложни. Казанова оставя на Франция споразумение с подземните духове, изброявайки съдържанието на съкровището (диаманти, рубини, смарагди и златен прах), уверява го, че лесно може да бъде изровено по-късно, и заминава, като се отбива в гостилница в Чезена, за да върне на Де Капитани ножа на Свети Петър, и му продава ножницата за петстотин дуката (по-късно, с присъщата си щедрост, той дава на Дженофева две красиви златни гривни като подарък на раздяла).
Казанова решава отново да отиде в Неапол, но отлага пътуването, за да отиде на опера в местния театър. Там вижда куртизанката Джулиета, с която разменят дрехите си във Венеция. Тя е омъжена за един от любовниците си, синьор Кверини, но се среща с генерала от кавалерията Бонифацио Спада. Срещата продължава в стаите им и после на игралните маси и това го забавя още. Една сутрин Джакомо се събужда от врява в съседна стая в гостоприемницата, където е отседнал. Той става, вижда, че вратата на стаята е отворена и в леглото седи мъж, който крещи на латински на неколцина стражи.
Казанова разпитва собственика на странноприемницата. Мъжът е бил в леглото с жена и стражите на епископа са дошли да проверят дали това е съпругата му. Ако е тя, младата жена ще бъде отведена в затвора (макар че по всяка вероятност няколко монети биха откупили съгрешилите). Но проблемът е там, че мъжът е унгарски офицер и говори само латински.
Казанова владее свободно латински и без да обръща внимание на издайническата издутина под завивките, обяснява на офицера какво е положението. И двамата са възмутени от факта, че някой може да иска информация за семейното положение на лицето в леглото му. Джакомо веднага отива при епископа, за да се оплаче, и го изпращат при граф Спада, който е упълномощен да се намеси. Спада е зает. Казанова трябва да чака няколко часа и решава да се върне и да увери унгареца, че несъмнено всичко ще бъде наред.
Мъжът е още в леглото и признава, че приятелката му говори само френски. Той не знае този език и не може да й обясни какво става. В същия миг над завивките се подава рошава глава и Казанова отново „се влюбва“ от пръв поглед, защото макар косата да е подстригана късо, по момчешки, това не може да е нищо друго, освен изключително очарователно момиче. Той сяда на леглото, докато пият кафе, без да е в състояние да обърне внимание на бъбренето на унгареца в присъствието на такава красавица.
Вечерта Спада изпраща един от хората си с извинение, трийсет цехини за нанесените морални щети67 и покана за вечеря. Офицерът облича най-хубавата си униформа. Идва и приятелката му — изумително красива и облечена в същата униформа като унгареца (по-късно Джакомо научава, че тя няма дрехи и носи ризите и бричовете на любовника си). Дори и да си бе наумила да плени сърцето му, тя не би избрала по-подходящо облекло. Стройна и с момчешко телосложение, макар и не лишено от женствени извивки, тя остроумно и без злоба отговаря на враждебните, иронични подмятания на другите жени на трапезата. Казанова иска да я притежава. Унгарецът наближава шейсетте, а освен това му е задължен, тъй че не би трябвало да е трудно.
На другия ден офицерът се приготвя да продължи по пътя си. Той отива в Парма с дипломатическо писмо за министър-председателя. Казанова решава, че трябва да види инфанта, херцога на Парма, и пита дали ще е удобно да пътуват заедно. Той може да бъде посредник между любовниците, след като говорят на различни езици. Унгарецът и приятелката му (Джакомо вече знае, че тя се казва Анриета68) могат да пътуват в личната му карета. Те приемат с благодарност предложението и той хуква да купи карета (защото всъщност няма). Казанова взима двуместна английска кола и си ляга доволен от подготовката за пътуването.
И така, те потеглят — унгарецът и Анриета на седалката, а Джакомо — на сгъваемо седалище срещу тях. Когато спират да пренощуват във Форли, между Болоня и Римини, Казанова убеждава Анриета да му разкаже как е станала любовница на офицера. Оказва се, че възрастният мъж е случаен познат, с когото се е сближила само за да стигне до Парма, където има работа. Анриета отказва да обясни повече и Джакомо не научава много за нея, освен че е французойка. Тя прилича на куртизанка, но в същото време излъчва достойнство, което, съчетано с красотата и остроумието й, го кара да й се възхищава. Анриета казва на двамата мъже, че в Парма иска да се раздели с тях, и ги предупреждава да не я следят или търсят.
68
Името й е измислено. Тя е идентифицирана като Жана Мари де Сен-Иполит (1718 — 1791), която оставя съпруга си през 1749 г. Ето защо тя е на 30 години, когато се запознава с Казанова, който тогава е на 23. — Бел.а.