Сутринта, насърчен от неестествено реалистичен сън, в който Анриета се заклева да бъде негова, Казанова отива при унгареца и му обяснява, че е влюбен в нея. Офицерът веднага му я преотстъпва. Джакомо се хвърля в краката й и заявява, че няма да я остави сама и без средства за препитание в непознат град. Докато целува ръцете й, унгарецът влиза, поздравява двамата и предлага да пътува сам до Парма. И без това няма да е удобно, ако през нощта останат заедно в някоя гостоприемница. Кой с кого ще спи? Анриета се съгласява.
Казанова и Анриета наемат стаи в една гостоприемница в Парма, собственост на французин, като се представят за „синьор Фарузи“ и „Ана д’Арси, французойка“. Постепенно Джакомо научава повече неща за нея. Тя е напуснала дома си, след като е била малтретирана от съпруга и свекъра си. Но по-голямата част от миналото й остава загадъчно — факт, който я прави още по-привлекателна. Както обикновено в любовта, Казанова е щедър въпреки ограничените си средства. Той наема шивачки и поръчва на Анриета долни ризи, рокли, шапки, бонета, обувки и всякакви други дрехи. Купува й и ръкавици, ветрило, обеци и бижута и с удоволствие я превръща от разрошено момче в красива жена. След всичко това двамата си лягат за пръв път и през следващите три месеца Казанова е щастлив, както винаги, когато е влюбен и има обичана любовница.
„Онези, които вярват, че една жена не е достатъчна, за да направи един мъж щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, не са притежавали никога една Анриета. Щастието, което ме изпълваше, беше много по-съвършено, когато разговарях с нея, отколкото когато я държах в прегръдките си… Една красота без ум предлага на любовта само материалната наслада от нейните прелести; напротив, една грозна, но духовита, пленява с прелестите на ума си, и най-накрая не остава на мъжа нищо повече да желае. Следователно, как трябваше да се чувствам аз, който притежавах една Анриета, която беше красива, интелигентна и културна? Щастлив, толкова щастлив, че не можех да измеря щастието си!“69
Няма съмнение, че тя е забележителна млада жена. След седмица-две Анриета вече говори свободно италиански. Тя е изключително музикална, обича операта и когато отиват на концерт, за изумление на Джакомо, взима едно чело и свири толкова добре, че я аплодират дори оркестрантите.
Анриета определено е една от най-големите любовни преживявания в живота на Казанова. Но дали тя го е обичала? Всички са единодушни, че той е много привлекателен и щедър млад мъж и освен ако не е била изключително добра актриса, Анриета поне го е харесвала, макар да не е била сляпо влюбена, както той в нея. Тя сигурно го е познавала и разбирала много добре и още в началото на връзката им решава, че освен потеклото му фактът, че Джакомо живее, използвайки остроумието си, е основателна причина да отказва на постоянните му предложения за женитба. За човек, който търси емоционална и финансова стабилност, не би било разумно да гледа в тази посока.
Казанова е очарован от живота в Парма. Според мирния договор в края на Войната за австрийското наследство градът преминава под контрола на инфанта Филип Испански, който триумфално влиза там през март 1749 г., точно преди пристигането на Джакомо. Улиците са пълни с испанци и французи и италианците трудно се приспособяват към нравите им. Анриета крие френския си произход до такава степен, че ходи на опера без да си слага червило, което, макар и използвано от проститутките в цяла Европа, във Франция е белег на социално различие. Дори настоява да няма свещи в ложата. Очевидно се чувства неловко. През декември се случва нещо, което я кара да изпитва още по-голямо неудобство. Двамата с Казанова са на вечеря, на която присъства и инфантът. Джакомо забелязва, че ги преследва възрастен мъж, който внимателно наблюдава приятелката му. След малко кавалерът се приближава към тях и се представя като граф Франсоа д’Антоан-Блакас, камердинерът на херцога на Парма. Той, изглежда, познава Анриета. Но тя отрича и графът се оттегля.