Силвия и съпругът й Марио Балети завеждат Казанова във Фонтенбло, където участват в спектакъл. Джакомо е доволен от възможността да наблюдава дворцовия живот. Докато гледа опера, му показват любовницата на краля, мадам Помпадур, която седи в ложа точно над него. Казанова изразява възторга си от красотата на една актриса, но един кавалер не се съгласява с него, твърдейки, че краката й са грозни. Джакомо възразява, че това не се вижда на сцената, пък и „когато преценявам красотата на една жена, преди всичко оставям краката настрана“.85 (Тази остроумна забележка звучи много по-изискано на френски.) Мадам Помпадур се разсмива и впоследствие Казанова установява, че нейната интелигентност не отстъпва по нищо на красотата й. Той е поразен и от хубостта на краля (Мари Луиз казва на Луи, че много прилича на мъжа на монетата от шест франка.)
В Париж в резултат на своята влюбчивост Казанова за пореден път си създава неприятности. Неговата хазяйка, мадам Кенсон, има възхитителна петнайсетгодишна дъщеря на име Мими, която често посещава стаята му и коментира клюките в града. Джакомо не й обръща особено внимание, но един ден, когато се прибира и я вижда заспала на леглото му, неизбежното се случва. После „тя споделяше леглото ми, когато пожелаеше и когато не я отпращах.“86
Твърде удобно. Ала четири месеца по-късно Мими съобщава, че е бременна. Джакомо не се въодушевява от новината и изчаква развоя на събитията. Когато на Мими започва да й личи, мадам Кенсон изтръгва с бой истината от нея, втурва се при Казанова и настоява да се ожени за дъщеря й. Джакомо е принуден да излъже, че вече е женен в Италия. Тогава тя се оплаква на областния комисар. Казанова твърди, че майката е изпратила дъщеря си в леглото му. Последвалото е било неизбежно и макар да се е любил с момичето, няма гаранции, че е бащата на детето. Най-изненадващо, полицейският наместник взима решение в негова полза и нарежда на мадам Кенсон да заплати разноските. Джакомо плаща за раждането и урежда бебето (момче) да бъде изпратено в сиропиталище. Той постъпва толкова почтено, колкото всеки друг мъж по онова време.
Докато Казанова е в Париж, граф Мелфор го запознава с младата и красива Луиз Хенриет дьо Бурбон-Конти, херцогиня на Орлеан. Тя е омъжена за Луи Филип, херцог дьо Шартър, син на бившия регент Луи Филип. Мелфор е един от многото й любовници. Безнравствеността й е пословична в двореца. Джакомо веднага я харесва, въпреки че когато се запознават, Луиз има неприятен обрив на лицето. Тя проявява интерес към окултизма и когато чува за способностите на Казанова в тази област, Мелфор изказва предположение, че той може да помогне. Джакомо й дава разумен съвет — да яде хубава обикновена храна, да избягва средствата за разхубавяване и да се мие с вода от живовляк. След седмица отвратителните пъпчици изчезват. Луиз е изключително благодарна, но възобновява предишния си начин на хранене (тя особено много обича ликьор) и пъпките отново се появяват. Отново извикват Казанова. Този път Луиз по-скоро се опитва да го убеди да построи кабалистични пирамиди, да разказва за скандалните клюки в двореца и да разкрие личния живот на приятели и познати, отколкото да спазва диета. С пъпки или не, Джакомо лудо се влюбва в нея. Но респектиран от общественото й положение, той не прави опити за сближаване. „Не си позволявах никога да й дам да забележи това — пише Казанова. — Страхувах се да не бъда унизен от гордостта й — а може би нямах право. Знам само това: съжалявам и досега, че съм се поддал на този глупав страх.“87
Ненаситният му афинитет към секса е съчетан с боязън от отказ. Това е причината, поради която той ухажва само жени с относително ниско социално положение (ако му откажат, той лесно ще преодолее неловката ситуация) и насочва мерника си към жени от неговото или по-високо обществено положение само когато те недвусмислено показват интереса си. В случая Джакомо наистина постъпва глупаво. Макар и едва на двайсет и две години, херцогинята, по думите на неин съвременник, е „голяма курва“88 и по всяка вероятност би приела опитите му за сближаване. Но може би всъщност е проявил наивност. Казанова все още не осъзнава напълно, че в Париж моралът безспорно е по-разпуснат и често изпада в неловко положение. Веднъж, докато го представят на известната оперна певица Мари Ле Фел, Казанова се възхищава от красотата на трите деца, играещи около нея, отбелязвайки забележителната индивидуалност на всяко. Сигурно, отговаря мадам Ле Фел, защото едното е от херцог Аненсиз, другото от граф Егмонт, а третото от Етиен дьо Мезонруж. Джакомо се извинява, че я е помислил за майка на трите деца. „Да, така е“ — невъзмутимо отвръща тя. Всички избухват в смях. Смутен, Казанова също е във възторг от нея. „Тя не беше безсрамна, а откровена и надраснала предразсъдъците.“89