Всичко сякаш върви добре. Впоследствие обаче офицерът се представя като Пиер Антонио Чапрета, син на венециански търговец.93 Той признава, че поради нечестна сделка, в която е бил замесен, има дългове и моли Казанова да му даде три менителници. Джакомо веднага разбира, че Мария, която е омъжена, е използвана за примамка, и възмутено му отказва. Надявайки се да го склони, Чапрета представя Казанова на майка си и на сестра си Катерина. Майка му е приятна и порядъчна жена, а сестра му — „същински образец на красота, невинна и чистосърдечна, весела и жива, умна и разумна, най-съвършената жена.“ Той мигновено е омагьосан от нея и страстно се „влюбва“. Винаги, когато смята, че е разпознал истинското целомъдрие и скромност, Казанова се срамува. След първата среща с Катерина той си тръгва дълбоко потиснат. „Реших да не я видя никога вече; защото имах чувството, че аз не бях мъжът, който да й пожертва свободата си, като я поиска за жена; и все пак я считах за създадена, за да ме направи щастлив.“94
Междувременно Казанова лесно покорява Тереза Имер, момичето, заради което сенаторът Малипиеро го удря с бастун преди тринайсет години. Тя е омъжена и изгонва осемгодишния си син от леглото, за да направи място на Джакомо. Но Катерина е пленила сърцето му. Той среща брат й на улицата и разбира, че тя не желае да разговаря с никого, освен с него. Тогава Казанова се съгласява да отиде в дома им на чай, след което си тръгва по-влюбен отвсякога. Чапрета, който очевидно все още смята да измъкне малко пари от Казанова, му казва, че Катерина е получила разрешение да отиде на опера и го моли да запази ложата за тримата. В гондолата на път за операта „Сан Самуеле“ тя е още по-очарователна. Чапрета иска да го оставят пред дома на любовницата му и казва, че по-късно ще се присъедини към тях.
Катерина съвсем не се безпокои, че остава насаме с Джакомо. Ала той е притеснен и отчаяно се опитва да задържи погледа си върху лицето й и да не наднича в деколтето й, защото гърдите й, които ясно се виждат през дантеленото наметало, са прелестни. Тя му прави забележка, че е мълчалив. Казанова измърморва нещо в отговор. Тя го уверява, че изобщо не се притеснява от близостта им, защото той е един от най-почтените мъже във Венеция, и че изобщо не прилича на женен мъж (макар да признава, че според нея момичето, което ще се омъжи за него, ще бъде най-щастливото в града). Това вече е твърде много. Казанова прави последно усилие да я пожали и я пита дали съзнава, че е достатъчно възрастен да й бъде баща. „Каква безсмислица!“ — отговаря Катерина. Има ли значение, че той е на двайсет и осем, а тя — на четиринайсет?
Вечерта направо е отчайваща. Двамата едва издържат операта, ядат сладолед в антракта и после отиват да вечерят заедно с Чапрета. Джакомо е толкова развълнуван, че онемява. Преструва се, че го боли зъб, за да обясни мълчанието си. Към края на вечерята Чапрета предлага Катерина да позволи на Казанова да я целуне. Тя се обръща с лице към него и той нежно я целува по бузата. Катерина е възмутена, но и натъжена. „Що за целувка е това?“ — негодува тя. Джакомо не я целунал истински, защото смята, че тя не го харесва. Накрая той се предава, взима я в обятията си и страстно я целува по устните. Катерина се изчервява. „Гълъбицата беше в ноктите на орел“, както по-късно се изразява Казанова. Джакомо я пита дали още се съмнява, че я харесва. „Вие ме убедихте; но не бива да ме наказвате за това, че ме извадихте от моето заблуждение“ — отговаря тя. После Казанова ги изпраща до вкъщи и си тръгва доволен, но и много тъжен.95
Невинността и пълното доверие на Катерина го обезоръжават. Чапрета най-брутално се люби с приятелката си в театралната ложа и Казанова пита момичето дали не се страхува, че и той може да се отнесе с нея по същия начин. Разбира се, че не, отговаря Катерина, докато се разхождат в градините на Зуека. Тя е убедена в чувствата му, но ако я унизи по подобен начин, вече няма да го обича. Заявява, че докато не се оженят, няма да му позволи да я люби.
93
От много години изследователите на Казанова се опитват да идентифицират самоличността на офицера и сестрите му, които в „Спомени“ Казанова нарича П. Ч., О. и К. Ч. П. Ч. може би е Чапрета, синът на Кристоферо Чапрета, венециански търговец, О. е Мария Отавиани, а К. Ч. — сестра му — Катерина Чапрета. За по-голяма яснота използвам истинските им имена. — Бел.а.